Търсене

Аша вече нямаше работа на това място, затова хвана Ейда под ръка и я задърпа към замъка.

Аша се подсмихна. Добре, явно Силиа изпитваше нещо към този. "Това получаваш като много знаеш.", помисли си принцесата.

- След малко, тъпачке. - отвърна Аша на техния роден език. - Първо искам да разбера какво ще стане тук.

Аша се усмихна. Това беше доста интересно, но не знаеше как може да го използва в своя полза.

Аша кимна. Разговорът с тези две кучки я изнерви ужасно. Беше благодарна, че някак успя да запази самообладание, че нещата още по-лоши щяха да станат. Беше ѝ ясно, че няма да спечели приятелството им, Елвира виждаше конк…

- Може би, но това са неща, за които нямам право да мечтая. - изрече Аша. - Не че и в Милбърн не живея в постоянен страх, но още повече ще ме е страх, бягайки от баща ми. Не желая да живея живот изпълнен с бягства и стра…

Аша сви устни. - Може и да се случи, стига да забременея. - отвърна принцесата.

- И къде да избягам? - изрече Аша. - Не мога да го направя. Ще ме търсят където и да съм, пък и не знам как ще се издържам съвсем сама. Може и да нямам права в Милбърн, но поне имам покрив над главата си и известна закри…

- В общи линии. Казах ви, че жените нямат права. Колкото и да се оплаквам, на когото и да се оплаквам, нищо няма да се промени. - изрече Аша. - Думите ми дори няма да бъдат чути. Ако се оплача, татко най-много да ме нака…

- В Милбърн? Малко вероятно. - отвърна Аша. - Привидно може и да се държи добре с мен, но зад затворени врати може да прави каквото иска. Сигурно ще си изкарва често гнева върху мен за това, че не съм била... девица.

Аша поклати глава. - Не, разбира се. Ясно ми е, че няма да го направите, нито той ще го стори. - въздъхна принцесата. - Просто се опитвам да сторя онова, което се иска от мен, за да оцелея. Не го разбирате, но ще изгубя …

- Разбирам защо не може да ме разберете. Вие сте свободни жени, имате някаква закрила, но в Милбърн ще те убият и за най-малкото, ако си жена. - изрече Аша. - Бях много малка, когато майка ми бе убита заради неверни слух…

- Би си позволил. Жените в Милбърн нямат никакви права, дори и да са от кралското семейство. - изрече Аша. - Войниците отказват да ме придружат, когато излизам от замъка. Трябва или Силас или татко да им наредят да го ст…

Аша освободи сълзите, които напираха в очите ѝ. - Какво съм ви сторила, че сте така лошо настроена срещу мен? Аз... какво бих могла да сторя? - попита през сълзи принцесата. - Достатъчно ще страдам, когато се върна в Мил…

Аша вече наистина беше бясна. Престори се на обидена. - Госпожице Силиа, думите ви наистина дълбоко ме обиждат. Никога не бих сторила подобно нещо. - изрече Аша. - А и съм наясно какво се очаква от детето, когато порасне…

- Съжалявам за думите си. Опитвам се да се отделя емоционално от детето. Не знам дали ще имам сърце да го дам просто така, затова трябва да се подготвя.

Аша кипеше от гняв, но някак успя да се овладее и насълзи очи. - Защо оставате с грешното впечатление, че на мен това ми харесва? Още в Милбърн ми стана ясно, че няма да имам право на каквито и да е претенции спрямо дете…

Аша се престори на обидена. - Мислите, че аз съм съгласна с това? Аз просто искам да оцелея. - изрече тя. - Баща ми направо ще побеснее и най-вероятно ще ме убие, ако не родя дете. Такава беше уговорката им с крал Селиан…

Аша се престори на изплашена. - Защо продължавате да ме заплашвате, госпожице Елвира? Нищо лошо не съм сторила. Както принц Афсол, така и аз сме жертви на бащите си.

Аша въздъхна. Тези двете щяха явно да ѝ вдигат нервите. - Моля ви, спрете с това. Афсол отиде на мисия и ми стана скучно да стоя постоянно в замъка. Когато разбрах, че е организирано парти, реших да го посетя. - отвърна …