Търсене

Аша остана доволна от ястието си. Зарадва се и че онази идиотка Силиа нещо се нервеше. Така ѝ се падаше, задето се месеше там, където не ѝ е работа. Трябваше със Силас да измислят начин, с който отново да я пристрастят к…

Аша умираше от задоволство да гледа червеното лице на Елвира. "Нека ти, проклетнице.", мислеше си жената, докато доволно се наслаждаваше на гълъба си.

Аша отново си поръча печения гълъб с редукция от червено вино и черен чесън. Изобщо не ѝ пукаше кой щеше да плаща сметката накрая.

Аша се обърна към Афсол. - Предният път какво си бяхме поръчали, когато дойдохме? - попита го тя на висок глас, за да я чуе и Елвира, докато разглеждаше менюто.

Аша гледаше да не привлича внимание, но внимателно слушаше разговора на Лилит с останалите хора. Знаеше, че Силиа е употребявала преди, но ако можеше и сега да я закачат щеше да бъде интересно.

Аша се усмихна. Сервитьорът се доближи до тях и им предложи десерт, но двамата отказаха.

Аша опита и останалите сортове чай, но те не ѝ се харесаха колкото първите два. - На мен ми допаднаха само първите два вида. - изрече принцесата.

Представителят на дегустацията приключи с разказа си и даде знак с ръка на гостите да опитат от чайовете. Аша опита единия и очите ѝ се разшириха от изненада. Беше толкова приятен и някак мек, галеше приятно гърлото ѝ. Н…

- Така е. - изрече тя. Двамата довършиха вечерята си и сервитьорът взе чиниите им. След минути, започна и дегустирането на чай. Сервираха пред всички гости чаши, пълни с различни видове чай. Този, който представяше тази …

- Не помня да съм опитвала нейно ястие. - поклати глава Аша.

- Имат талант. Кралският готвач никога не е готвил толкова вкусен гълъб. - изрече Аша, след като преглътна поредната хапка. - Ти също готвиш много добре.

Аша едва се сдържа да не се засмее. Тя се усмихна приветливо. - Благодаря за всичко, което правиш за мен. - изрече тя. "По уникален начин я пазиш. Силас прави с тъпачката каквото иска под носа ти и нищо не си усетил.", п…

- Да. - отвърна Аша. - Той трябва да се увери, че всичко е наред.

Аша тъжно въздъхна. - Разбира се, че не. - отвърна тя. - Баща ми никога не ме взимаше със себе си, когато пътуваше. Извиняваше се с това, че някой трябва да управлява кралството, но управлението дори не падаше в мои ръце…

Да избяга от скучния живот в Еритос беше добре дошло. - Защо не? - очите ѝ засияха. - Бихме могли да разгледаме други кралства и да се запознаем с културата им. Кросфайър Муунлайт е страхотно кралство, жалко че не мога д…

Аша се усмихна. "Дано, иначе не знам как ще се докопам до златото на баща ти.", помисли си принцесата. - Времето ще покаже. - отвърна Аша. - Харесва ли ти да пътуваш?

Аша много хареса ястието си и едва не се задави с хапката си, когато Афсол я попита това. - Все още не. - тихо отвърна тя. - Надявам се скоро да се получи.

- За хубавата вечеря! - сподели тоста му Аша и чукна чашата си в неговата. Ястието ѝ изглеждаше много добре представено, надяваше се и да е толкова вкусно.

- Харесвам чай. - отвърна принцесата.

Аша вежливо се усмихна на сервитьора. - Фоа гра терин с шампанско желе за предястие и основното нека бъде печен гълъб с редукция от червено вино и черен чесън. - изрече тя и върна менюто на сервитьора. Сервитьорът ги уве…

Аша се усмихна и благодари на Афсол. Беше ѝ ясно, че това е просто един театър и щеше да играе перфектно ролята. Поне щеше да прекара малко време в спокойствие. Силас я отбягваше, за да се занимава с новата си играчка, с…