Търсене

- Нямам представа, но нищо от това не е вярно. - изрече Аша и погледна Афсол. - Наистина.

Аша нямаше представа какво да каже. - Това не е така. Не знам защо Ейда си е скалъпила толкова много лъжи, но повечето от тези неща не са се случвали. - изрече принцесата.

Аша бавно затвори очи. Ейда бе издала абсолютно всичко. Това беше, никога повече нямаше да се прибере в Милбърн.

- Това са пълни глупости! Не знам какво си направила и какво целиш, но не можеш да виниш нас за това. - изрече Аша. - Силас не би сторил нещо подобно. Знам защо го правиш - още вярваш, че ние сме причината да злоупотребя…

Аша леко се намръщи. - Глупости! Силас нае бодигард на Ейда и я качи на кораб за Милбърн. Не знам какво си измисляте в момента и в какво ни въвличате.

- Не всеки частен кораб се записва. - изрече Аша, напълно спокойна. - Не разбирам в какво ни обвинявате.

Аша трябваше да поеме контрол над ситуацията. Нямаше представа Силиа какво знаеше и знаеше ли изобщо нещо. - Ейда пътува към Милбърн. - отвърна спокойно принцесата. - Защо повдигате този въпрос?

Аша сви устни. Това беше много лошо. - Не беше ли мъртва? - тихо подшушна тя на милбърнски.

Аша изобщо не желаеше да идват, но нямаше какво да направят. Корабът им и без това утре щеше да отплава, трябваше да разберат дали Силиа е мъртва.

- Не можеш да убиеш всички. Ако те умрат, друг ще получи информацията. И пак теб ще обвинят. - Аша поклати глава. - Трябва да избягаме от тук. Това излезе извън всякакви граници.

- Тя има братя и влиятелни приятели. Мислиш ли, че наистина на абсолютно никой няма да му пука? - Аша прокара ръка по лицето си. - Това вече е много опасно. Какво ще правиш, ако решат да изпратят истината на братята ѝ? И…

Очите на Аша се разшириха от страх. - Какво? - гласът ѝ едва излезе. Тя се опита да се овладее. - Какво си направил, по дяволите?

Аша погледна окървавените му ръце и преглътна. - Какво си направил?

Аша отиде да си налее вино. Тя дочуваше разговора между Силиа и тази непозната жена и леко се усмихна. Проклетницата заслужаваше тази да ѝ отмъкне мъжа.

Аша дойде преди Афсол на партито и поздрави присъстващите.

- Аз нямам вина за това! - извика Аша. - Може би боговете не искат чрез тази измама да се получи дете. Може би наистина искат детето да бъде от принц Афсол.

Аша не знаеше какво да каже. - Не знам какво се случва, не мисля, че и някой ни саботира. Принцеса Силиа я няма. - отвърна принцесата. - Пък и тези неща просто така ли стават? Много хора правят опити, но успяват чак след…

Аша бе разгневена, но не го показа. - Не можете да бъдете сигурен, че вината е в мен. - започна да се защитава принцесата.

Аша въздъхна и намести роклята си. - Всичко с мен е наред. Менструацията ми винаги е била редовна.

Аша остана да лежи на земята. Ръцете и гърбът ѝ пулсираха от болка. Принцесата тихо плачеше. Вече не смяташе, че това е любовта, която познаваше. Тази част от Силас явно бе умряла някъде. Жената не знаеше какво да направ…

Дъхът на Аша секна. Всеки опит да си поеме дъх ѝ донасяше нова вълна от болка. Принцесата дори не се беше надигнала от земята, когато Силас свали колана си. - Ти превъртя ли? - накъсано изрече тя. Беше уплашена.

- Боли ме! - извика Аша. - Аз не съм Ейда, нямаш право да се държиш така с мен! Не знам нищо за скъпите ти илюстрации. Може би си го заслужаваш, задето изобщо ги направи. Това са доказателства!

Аша смъкна роклята надолу, сетне се преви на две и изхлипа. Това болеше ужасно. Не разбираше какво го прихваща Силас.

Аша извика от болка, това болеше наистина много. - Не знам! - проплака тя, сълзи се стичаха по слепоочията ѝ. - Моля те, наистина не знам.

Аша премигна няколко пъти. - Илюстрациите? Дори не съм ги виждала от онзи път, когато ме накара да ги заснема. - отвърна жената. - Не знам къде са.