Търсене

Силас ѝ помогна да се облече. Отварата щеше да трае още няколко часа, не можеше да рискува да я върне в замъка и някой да я пита нещо. Той въздъхна и прибра всички улики за появата им тук в една торба. Щеше да я изхвърли…

Силас отиде да вземе кърпа и вода, с които почисти Силиа от семенната течност, която се бе изляла от нея. След като се увери, че няма повече, той втри лунен прашец внимателно около слабините ѝ. Надяваше се това бързо да …

Силас бръкна в джоба на панталона си и извади торбичката с лунен прашец, който набра. - Къде те боли? - попита с престорена загриженост.

Силас стисна Силиа силно за гърдите и скоро свърши в нея. Той излезе от нея и започна да се облича. Хлипанията ѝ го дразнеха. - Ставай, глупачке! - нареди ѝ той.

- Стискай зъби, кучко. - изсъска Силас. - Радвай се, че не ти го набутах съвсем сух. Силас отново я чукаше грубо. Имаше леко разкъсване около отвора на задника ѝ, но после щеше да поправи това с лунния прашец. - Трябва д…

Силас се присъедини към нея. Не беше взел мехлем, но му беше все едно. Той проникна няколко пъти във влагалището ѝ, лубрикирайки пениса си. Сетне си пое дъх и с почти едно рязко движение навлезе в ануса на Силиа.

Силас доволно изстена и потупа Силиа по главата. - Боже, наистина си добра. - изрече той и се засмя. - Едва ли вече задоволяваш тоя Крисчън така, все пак той те изнасили. Но нищо, вниманието ти ще бъде насочено към мен, …

Силас продължи все така грубо да се движи в нея. Не го интересуваше какво ѝ причинява сега, после щеше да се погрижи да не я боли нищо и да не се усети. След още няколко тласъка, той застина и пенисът му започна да пулси…

- А, не! - извика Силас зад нея и успя да я хване преди да си навре пръстите в гърлото. - Без такива! Той я тръшна отново върху дивана и я обърна. Гърдите ѝ се опряха в облегалката. Силас надигна роклята ѝ и смъкна бельо…

- Проклетница! - изсъска Силас срещу нея. - Трудно ли беше? Трябваше по-често да я дрогира с отварата на объркания ум и да ѝ дава опиум. Накрая тя сама щеше да започне да се друса с него и щеше да я разкара от замъка.

Силас я зашлеви и Силиа се свлече на дивана. - Какво общо имаш ли? - извика той в лицето ѝ. - Ако не се месеше в плановете ни, тя можеше вече да е бременна и да сме се махнали от тук! Ще си плащаш за това! Силас стисна б…

Силас се засмя. - Вярно, ти не знаеш. - изрече той. - Скъпият ти брат Сандреа предложил на Аша да я забремени. Сякаш не ми стигаше Афсол да я чука, а сега и този! - кресна Силас.

Силас се учуди. Как така тази имаше воля да му отказва? Беше ѝ дал същото количество отвара като предния път, изглеждаше неадекватна, как така отказваше? Той я стисна за косата със свободната си ръка. - Ще го изпиеш! - и…

- Не си ти тази, която ще реши това, а аз. - изрече той и го подаде към Силиа. - Изпий го. Ще се почувстваш много добре.

- Не ти се струва познато? Чух, че сте стари приятели. - изрече Силас и отвори шишенцето. - Няма как да не копнееш за малко от това нещо. Опиум, помниш ли? Харесвала си го преди време.

Силас взе от ръцете ѝ чашата и я изпи, сетне ѝ нареди да ги измие и прибере на местата им. Силиа го изпълни и се върна при него. Той се изправи от мястото си. - За теб имам нещо по-хубаво. - изрече той и извади малко шиш…

Силас бегло се усмихна. Добре, мислеха, че жена стои зад това, това беше хубаво. Бяха познали с инициалите, мъжът съжали, че не е излъгал за името си, но може би вече нямаше значение. Той беше извън подозрението им, може…

Силас изсумтя. Това не беше никак добре. - И какво е разсъждението ти относно това?

Силас се изсмя. Не му пукаше защо ѝ е терапевт. - Какво ви разказа тя? Какво е научила?

Силас ѝ нареди да седне на дивана и двамата отпиха по глътка от чашите си. Трябваше да разбере какво научи тази, после щеше да я "възнагради". - Коя беше онази жена, която ви посети снощи?

След като спусна завесите във вилата стана по-мрачно, даже беше донякъде приятно. - Там ли ще стоиш? Върви и ни сипи нещо за пиене. - нареди ѝ Силас. Жалко, че жените по тия земи не бяха като тези в Милбърн. Тук трябваше…

- По дяволите! - изсумтя Силас. Нищо не беше научил. Трябваше да издебне удобен момент и да упои Силиа отново, за да я разпита. Е, може би нямаше да бъде само разпит...

Силас не бе чул каква информация сподели тази, но явно беше важно. Това не отиваше изобщо на добре.

Силас и Аша едва се скриха навреме, преди Сандреа да излезе. Силас тихо изсумтя, това не беше никак добре. Надяваше се този да не разбере нищо.

Очите на Силас се разшириха от изненада и ужас. Тези почти можеха да го хванат, а това изобщо не беше хубаво. Нямаше да може да се защити, нито да се оправдае с нещо. Можеше само да се надява тези да не си развържат езиц…