Търсене

Силас се хвана за гърлото, но кръвта му се стичаше между пръстите му. Принцът се свлече на земята, умирайки бавно.

- Ти спа с Аша. Достатъчна причина.

- Исках достъп до нея, кой друг да ми го осигури, освен онзи, в когото е влюбена? Нищо лично точно към теб. - отвърна Силас.

- Нищо нямаше да разбере, ако бях изчакал малко повече. - отвърна Силас.

Силас се изсмя горчиво. - Ти не си виждала дърво. Аша беше същинско такова. Не знам от къде идва това ти твърдение за Силиа, тя не беше такава. - отвърна той и се обърна към Крисчън. - Нямах подобни намерения в началото.…

- Не дължа нищо на никого. - отвърна той.

- Какво значение има вече?

- Тя е моя. Само и единствено моя. Това между вас никога не трябваше да се случва, независимо какво искаше баща ѝ. - отвърна Силас.

Силас не можеше да реагира веднага. Аша беше до него, в следващия миг я нямаше.

- Нищо подобно не съм правил. - изрече Силас. Вече не виждаше как можеше да обърне нещата в своя полза.

- Нищо такова не съм правил. - поклати глава Силас. Ето как беше оцеляла. Това беше наистина ужасно.

- Това са измислици! Никога не съм стъпвал в Шиера. - заоправда се Силас. - Две курви и някаква селянка. Защо да не си ги подкупила със злато, за да говорят онова, което искаш?

- Това не е вярно! Никога не бих наранил Ейда.

Силас се стъписа. Имаше свидетел на убийството на Ейда? Той неволно докосна обецата на ухото си. - Не съм я бутнал. - изрече твърде бързо.

- Аша ти отвърна - пътува. - изрече твърде сурово Силас, а това беше проблем.

Силас преглътна. Изобщо не трябваше да идват на това парти.

- Трябваше да бъде. - отвърна Силас и лицето му изгуби цвета си. - Във врата я наръгах.

Силас не беше особено добър в криенето на емоции. Аша изглеждаше така, сякаш не са на косъм от смъртта. Той преглътна. Никой не споменаваше Силиа. Не знаеха ли, че е умряла вече?