Търсене

Ейда ликуваше. Надяваше се проклетницата Аша да се издъни още, за да я убият най-сетне. Момичето побърза да излезе от всекидневната, радваше се, че не повярваха на измислиците, които Аша и Силас я накараха да твърди.

Бяха дали на Ейда тефтер и писалка, когато ги извикаха във всекидневната. Момичето държеше със счупената си ръка тефтера, а с другата пишеше, което беше трудно. Накрая тя успя да напише каквото ѝ бяха казали Силас и Аша …

Ейда кимна. Тя имаше много добра представа. Знаеше, че е виновна Аша. Тя галеше козината на Хектор. Обичаше котки, имаше си една в Милбърн, която гледаше с майка си.

Ейда влезе в стаята на Мели. Робинята се ужаси при вида на горкия Хектор. Беше напълно сигурна, че Аша бе сторила това. Тя искаше да помогне по някакъв начин на Мели, но не можеше с тази счупена ръка.

Ейда бе дочула разговора между двете. Само да можеше да си движи ръката, щеше да напише всичко в тефтера си. Мели я бе повикала да ѝ види ръката и Ейда реши да отиде, но щеше да почака.

Ейда въздъхна и легна върху леглото си. Изобщо не ѝ харесваше, че Силас ще я наблюдава, но скоро вече не мислеше за това, тъй като отварата я отпусна и ѝ се доспа.

Ейда му хвърли изпепеляващ поглед и отново погледна Мели. Тя кимна, не знаеше защо.

Ейда почувства ужасна болка в счупената си ръка и отново извика.

Ейда извика от болка и заплака. Тя докосна с другата си ръка счупената, но не посмя да помръдне. Нямаше представа как щеше да я намести сама.

Ейда стисна очи и се насили да преглътне всичко. След това, тя старателно почисти пениса на Силас. Като го знаеше какъв е изрод, със сигурност щеше да я изнасили с някое дърво, а тя не желаеше това.

Ейда изхлипа и бавно се надигна на колене. Тя с омраза и презрение погледна към Силас, сетне с треперещи ръце разкопча панталона му. Пое пениса му в устата си и освободи сълзите си.

Дъхът на Ейда секна. Тя постави ръка върху корема си и дишаше тежко. За нея нямаше значение дали ще бъде тормозена от Силас и Аша или от онези, които можеха да я пленят по време на войните. Целият ѝ живот бе изпълнен с м…

Очите на Ейда се разшириха от ужас. Тя не бе сигурна как са разбрали, че знае. Момичето нямаше какво да каже в своя защита.

Ейда тежко преглътна и последва Силас, макар и да искаше да побегне. Нямаше представа къде я води, но не ѝ харесваше особено.

Ейда бе разбрала, че днес Аша и Силас ще упоят горкия принц Афсол. Жената трябваше да предупреди някого и реши това да бъде принцеса Силиа. Тя написа една бележка и влезе в стаята на принцесата, остави бележката и излезе…

Ейда се изправи и отиде в банята. Трябваше да се изкъпе и облекчи раните си.

Ейда изхлипа. Силно се надяваше някой да разбере за плановете на тези двамата и да ги убие. Те това заслужаваха.

Ейда изскимтя и опита да отмести Силас от себе си.

Ейда тежко въздъхна. Разбира се, този също нямаше да пропусне да я тормози. Тя гневно изписа в тефтера си, че е била при Аша.

Ейда се изправи от земята и закопча обратно горницата на роклята си, сетне излезе от стаята на Аша. Зарадва се, че не срещна никого по коридора, нямаше да може да обясни случилото се. Тя отвори вратата на стаята си и вле…

Ейда изсумтя. Как само ѝ се искаше да може да върне времето назад и да отхвърли предложението на Силас за среща, когато се запознаха. Мразеше себе си, че си бе позволила да се влюби в този изрод. Знаеше, че той никога ня…

Ейда скимтеше от болка, а сълзи се стичаха от очите ѝ. Тя се преви напред. Надяваше се тази да се измори по-бързо.

Ейда кимна веднъж за да, сетне поклати глава. Добре осъзнаваше, че проклетата принцеса не ѝ вярва. Дори и да беше казала истината, тази пак нямаше да ѝ повярва само и само да има повод да я тормози.

Ейда поклати глава. Нямаше възможност да напише нищо, тъй като нямаше пергамент наоколо.

Ейда преглътна и с треперещи ръце съблече горницата на роклята си. Кога щеше да се отърве от тези нещастници?