Търсене

- Казвам се Нана. - отвърна лисицата.

Нана въздъхна. Това момиче беше леко дразнещо, но не намираше нищо злонамерено в поведението ѝ. - Защо да не може... - с пораженчески тон отвърна лисицата.

Нана кимна утвърдително. - От сравнително скоро, но да.

Нана не намираше това момиче за опасно, затова реши да отговори честно. - Живея недалеч от тук. Къщата ми е близко до тази на търговеца на роби - Арус.

Нана се огледа наоколо. - Бих могла, но... това място не е съвсем подходящо за да го сторя сега. - отвърна тя.

Нана реши да не влиза в подробности относно произхода си. - Така е, моите са истински. Аз съм... магическа лисица, сравнително наскоро се преместих в това кралство. - отвърна тя.

Нана присви очи. Това момиче също беше йокай? Не усещаше различна енергия, но без уменията си, не можеше да бъде съвсем сигурна. Ако беше изключително силна, можеше да се прикрие. - Как така си ѝ дъщеря, а имаш това...? …

- Какво беше това? - стъписа се Нана от внезапната болка, която изпита. - Защо..? - лисицата хвърли въпросителен поглед върху непознатата срещу себе си.

Нана не беше посещавала досега тази къща, но собственичката изглежда беше някаква дъртофелница. Ако беше като онази нещастница в Еритос, Арус скъпо щеше да си плати.

- Не си помагаме в нищо, за щастие. - отвърна лисицата. - Арус ме подведе, както винаги, като удобно ми спести, че ще се наложи като част от организирането на това парти, да стоя тук с дни и да пазя корабите. Не исках да…

- Нас не ни разбираш? Какво имаш предвид? - възкликна Нана, игнорирайки Арус за момент.

Нана извъртя очи. - Разбира се, той никога не вижда нищо лошо в поведението си. - отвърна тя.

- Ще ги пренебрегна, ако започне да се държи добре с мен. - отвърна Нана. - Поне вече не може да ме заплашва.

- То на нея какво ли ѝ харесва, не ми казвай, че не забелязваш колко грубо се държи с всички, когато дойде на тези събирания. Наемният убиец предполагам просто харесва външния ѝ вид, то не виждам друго за харесване в нея…

- Вероятно това е част от проблемите ѝ. Нали я видя, когато пазарувахме заедно, беше толкова скучна. - изкикоти се Нана.

- Не съм съгласна, че това са ѝ проблемите. Лилит, ти също си човек, а се оправяш прекрасно в живота. Нима като наемен убиец нямаш много повече врагове от нея? Не го вярвам.

- Съмнявам се, както се вижда е доста глуповата. - въздъхна Нана. - Госпожица Далия не е съвсем права за нея - аз вярвам, че всички тези несгоди наистина ѝ се случват, просто се случват, защото е тъпа.

- Това е така, защото наемния убиец до съвсем скоро ми се сърдеше, задето разказах за нападението над онази Силиа. - намуси се Нана. - Нападнали са ѝ корабите някакви бандити, така става, като няма слуги, които да ѝ ги п…

- Нямам и намерение да го разбирам. - сви рамене Нана, и сниши гласа си. - Само че изкарва двеста милиона на месец и за разлика от тъпата си жена, не ги губи. Така че е в мой интерес да съм в добри отношения с него.

Нана поклати глава. - Не, алхимикът няма нищо общо. Даже ми напомня на някого, когото не желая да виждам в момента. - усмихна се лисицата. - Просто се радвам, защото ще получа още злато за всичките проблеми, които наемни…

Нана беше доволна, защото щеше да получи още злато, а и новината, че Силиа скоро ще умре също я радваше. Лисицата си наля нова чаша с вино.

- Прекрасно, само че не ме беше предупредил, че трябва да стоя тук с дни. Искам повече злато. - скръсти ръце лисицата.

Нана се приближи до наемния убиец и Арус. - Това ли беше изненадата? За това ли пазихме тези кораби толкова време?

Нана не желаеше да комуникира с този. Напомняше ѝ Зарган прекалено много. Лисицата отиде да си налее вино.

Нана нямаше ни най-малка представа за какво говорят тези. Какви експерименти? Съвсем ли бяха полудели всички в Еритос?