Търсене

- Няма да има следващ път. - уверено отвърна Нана. - Наемният убиец е все пак човек. Знаейки, че имам всичките си останали сили, няма да посмее да ме напада повече.

- Разбира се, че не. Макар и да не мога да го хипнотизирам и да променя омразата му към мен, се постарах да предупредя наемния убиец, че от тук насетне няма да търпя заплахите и подигравките му.

- Не се стремя нищо да всявам между когото и да било откакто ми каза, че мога да спра. Аз нямам никаква вина, че онзи Арус реши да се подиграва с мен, нито мога да контролирам поведението на наемния убиец. Особено докато…

Зениците на Нана се разшириха от почуда. - Ти... Да не би ти да стоиш зад изнасилването ѝ? - изненадано възкликна тя.

- Тя също ме унижава винаги, когато ме види. - опонира ѝ Нана. - Не заслужава ли да си получи заслуженото? Виждаш как ми говори, когато се съберем някъде. Ти би ли я оставила да се държи по подобен начин с теб?

Тук поне никой не ме принуждава... - въздъхна Нана. - Наемният убиец няма право да ни мрази, след всичката помощ, която му оказахме. Така или иначе, ще си плати за това унижение! И той, и онази Силиа.

- А какво да направя? Онзи дъртак най-сетне си призна, никога няма да си върне състоянието, двеста милиона злато не бяха за изпускане. Поне успях да задържа половината, която онзи Арус вече ми беше изпратил. - въздъхна Н…

- Това беше недоразумение! - изцъка с език Нана. - Онзи негов шеф стоеше зад всичко това.

- Знаеш добре, че ако наредя да убият онзи наемен убиец, никога няма да мога да живея спокойно по тези земи. Никой от лудите му приятели няма да ми го позволи. Нямах друг избор. - въздъхна Нана и се ужаси, чувайки поръчк…

Нана започна да разглежда ястията. След като изпи отварата от Неро, тя вече не можеше да точи енергия и се налагаше да се прехранва като човеците. Сега обаче, когато на нея се падаше "честта" да плаща, лисицата внезапно …

Нана присви очи. Юки бе тази, която отправи първа покана към нея да вечерят в този ресторант. Думата "покана", също бе преувеличена, другата лисица просто я бе уведомила, че смята да вечеря с нея в Червен божур. - Мислех…

Нана повдигна вежда, отпивайки от чашата си. - Ще си мълчим ли през цялото време? - въздъхна тя.

Нана никак не беше доволна, че ще трябва да плаща сметката, но не можеше да откаже на Юки. Лисицата влезе в Червен божур и бе отведена до масата си, където седна и зачака другата да се появи.

- Направих всичко, което можах, но изглежда няма да получа и капка благодарност. Не съм забравила и как ме заплаши с кинжала си. - изсумтя Нана. - За разлика от теб обаче, аз наистина имам добър нрав и искам да живея спо…

- Не е ли? - изсмя се лисицата. - А непрестанните ѝ обиди? Нееднократните ѝ подмятания, че би желала да съм мъртва? На всичкото отгоре бях принудена от теб да помагам с разкриването на извършителя на нападението над нея,…

- И дори и знаейки това, продължаваш да ме обвиняваш в неверни неща. - изцъка с език лисицата. - Да, искам да приемеш думите ми като заплаха. Ако не беше се държал толкова отвратително с мен и ми беше върнал талисмана, к…

Нана си спомни за думите на Юки от преди време. - Така или иначе не е проблем. Човешката ми форма е достатъчно красива, глупавите човеци по тези земи ще ми дадат всичко, което поискам и без да се налага да ги хипнотизира…

- За разлика от теб и шефа ти, аз не виждам защо да лъжа. Най-малкото не бих рискувала безопасността си като стоя тук насаме с теб, ако не казвах истината. - продължи да злорадства Нана. - Нито бих признала, че съм изгуб…

- Вече няма нужда да ми връщаш талисмана. - с победоносен тон продължи лисицата. - Сама се справих с този проблем и вече не действа върху мен. Вярно, наложи се да се простя с умението си да хипнотизирам, но поне никога п…

Нана се разгневи от чутото. Значи това означаваше, че няма да получи още сто милиона злато?! - Не разбирам защо с шефа ти си нямате друга работа, освен да се подигравате с мен! - повиши тон лисицата. - Но след като съм т…

- Ти трябва да ми обясниш това. Получих чувал със сто милиона злато и покана от анонимен клиент да се срещнем в онзи скъп ресторант. В пергамента пишеше, че ако е доволен, ще получа още толкова злато след срещата ни. Шеф…

- Изпрати ми поканата и златото, само за да стана за посмешище пред всички онези идиоти от Еритос. След като послушно играх ролята си, искам да ми дадеш и остатъка, който ми обеща. - невъзмутимо отвърна Нана.

Нана присви очи, сетне избута наемния убиец от входа и влезе в стаята, затваряйки вратата след себе си. - Добре. Вече ме унижи пред всички, можеш да спреш да се преструваш.

Нана все още не разбираше защо наемният убиец се бе отнесъл така с нея. Първо сам потвърди, че е изпратил поканата и златото, но след като се върнаха в имението на Арус, я заряза във всекидневната и се прибра сам в стаят…

Нана нямаше намерение да изпуска втората част от плащането, затова кимна.