Търсене

- Помощ? - изсмя се с глас лисицата, сетне отпи от чашата си. - Иска ми се да беше наистина доброжелателен и да ми помагаше. Вместо това обаче получавам единствено заплахи. Дори клиентите ми не желаят да ме посещават, до…

- А не те ли слуша за всичко, винаги? - скръсти ръце лисицата. - След като иска къщата за себе си, можеше да не ми я подарява изобщо, мен тази ситуация никак не ме устройва.

Нана реши все пак да не издава, че знае за случилото се между наемния убиец и тази. - За невероятния ти приятел. - изсумтя лисицата. - Защо не го убедиш да се прибере вече в собствения си дом, вместо упорито да виси в мо…

- По-скоро моя. - въздъхна лисицата. - Разбира се, тъкмо ще се отърва от него за малко и ще срещна вместо това теб. - измърмори под носа си тя, отпивайки от виното си.

Нана беше дошла в таверната, за да вземе поръчката си за къщата, но реши да седне и да изпие нещо преди да се върне. И без това отдавна имаше нужда да избяга далеч от досадния наемен убиец. Лисицата си поръча чаша вино, …

Нана отново скръсти ръце. - Само почакай. Няма да е така вечно, ще си върна талисмана и тогава ще видиш! - изсумтя тихо лисицата, след което реши да си вземе вана.

Нана извъртя очи. - Добре, стига. Ако не са заплахи, ще са подигравателни подмятания. Разбрах вече. Можеш да ме оставиш.

- Единствено се надявам да не си го изял! - отсече Нана. - В противен случай, случката с онази Силиа няма да е единственото, от което ще се наложи да чистиш името си.

Нана въздъхна отново. - Как бих могла?! Ако ме улесниш и поне ми кажеш къде е...

- Не разбирам за какво говориш. Това си е истинският ми характер. - скръсти ръце лисицата. Изглежда желанието на наемният убиец да я убие бе преминало.

Нана не беше сигурна как да реагира в подобна ситуация. Знаеше, че наемните убийци плашат човеците и по-слабите йокаи, но никога не ѝ се бе налагало да се сблъсква с този страх на свой гръб. В повечето случаи, наемният у…

- След като сме толкова добри приятели... - продължи лисицата. - Не виждам защо имаш нужда от нещо подобно тук. Тази къща е и твоя все пак. - усмихна се тя.

- Така е. - кимна с глава с Нана. - И след като сме в прекрасни отношения... няма ли да махнеш този нож?

Нана въздъхна. - Добре, съжалявам. Няма да я повикам, просто се шегувах, не разбирам защо го прие толкова на сериозно. Няма нужда да бъдем в толкова лоши отношения. - тихо отвърна лисицата.

Нана в никой случай не искаше да умре, още по-малко по такъв абсурден начин. - Ще бъде наред, когато прибереш този нож! - опита се да запази самообладание лисицата и да не показва страха си.

Зениците на Нана леко се разшириха от уплаха. В нормална ситуация, можеше да се свърже с Юки, чрез телепатична връзка, но заради проклетия талисман, не можеше да стори нищо подобно в момента. Ако наемния убиец решеше да …

- И какво от това? Така или иначе живееш спокойно, само защото не съм решила да се оплача на Юки. Ако ѝ кажа, че ме тормозиш отново, ще дойде тук и ще съжаляваш. Да видим тогава дали тъпия ти талисман ще те спаси! - нацу…

Нана бавно вдиша, сетне издиша и изгледа наемния убиец с разочарование в очите. - Може да се обърка, ако го правиш ти. След като ще използвам силите си, не виждам какво би могло да се обърка. Ако реша да съм особено щедр…

- Подозирах, че ще реагираш по подобен начин, макар и да не разбирам защо. Ще докаже, че не си я насилвал и няма да промени нищо от мнението на никой друг за теб. Надявам се не си толкова глупав, че да не осъзнаваш как с…

- Много е просто. Ще оставиш десет милиона злато в дома ми в кесия с герба на къщата на Арус. Просто ще им кажа, че за въпросната вечер, в която твърдят, че онази Силиа е била нападната, си ме поръчал и не си напускал къ…

- Те бяха за преди, после се усетих, че притежаваш нещо много по-важно за мен от златото, с което да ми наемеш слуги. - продължи да се усмихва Нана. - Талисманът е много ценен за мен, но няма да тествам късмета си. Ако н…

- Никога не съм крила, че не ме интересуват проблемите ти. - сви рамене Нана. - Предложението ми за помощ е истинско, ако се съгласиш с условията ми, сама ще отида при онази Силиа и приятелката ѝ Елвира и ще те оневиня б…

- Ще остарееш само ти, не и аз. - надменно отвърна Нана. - Но се радвам, аз съм на същото мнение. Само не съм сигурна какво ще правиш, ако историята се разчуе и те потърсят и тук? Надявам се не очакваш, че ще те защитя, …

Нана се изсмя подигравателно. - Фактът, че ѝ отне толкова малко, за да повярва че е възможно да си виновен показва, че не ѝ пука толкова за теб, колкото се надяваш. - скръсти ръце лисицата. А ако никога не откриеш кой я …

- Не виждам как би могъл да изчистиш името си, без да разговаряш с онази Силиа. - присви очи Нана. - Стоейки тук и бездействайки, можеш поне къщата да изчистиш.