Търсене

- Разбира се, че Лилит е права. - намеси се и Нана. - Това беше най-малкото, което заслужаваш, заради отвратителното си държание към мен.

Нана се приближи и хвана чашата с коктейла, който наемния убиец пиеше, сетне го изплиска в лицето му. - Благодари се, че е само това! - троснато отвърна лисицата.

- Защо да занимавам горката Лилит с подобно нещо? Тя си има свои дела, за които да се грижи. - нацупи се Нана.

- По-добре да прекарвам време с Лилит, отколкото с разни неблагодарници и скъперници. - скръсти ръце Нана.

- Заради всичко, което се наложи да преживея, заради теб, как защо? - невъзмутимо отвърна лисицата.

- Някои от тях продължават да са бедни, разбира се, вероятно го заслужават. - скръсти ръце Нана. - След като не искаш да ми помогнеш, тогава поне ми дай злато. Все още нямам слуги. - въздъхна лисицата.

- Просто смятам, че не е справедливо всички да получавате толкова много злато на готово, докато аз се трудя всеки ден. - скръсти ръце лисицата. - Не смятам, че е нормално.

- Защо продължаваш да се държиш така с мен? - отвърна Нана. - Вече се извиних, не съм сигурна какво още да направя.

- За Силиа и робинята ѝ, как за кого? - изсумтя Нана. - Искам да ми помогнеш да отворя някакъв бизнес!

Нана нямаше да остави нещата така. Лисицата отиде при наемния убиец, за да се пробва да изпроси още злато. - Чуваш ли ги тези двете? - гневно започна тя.

Нана слушаше разговора между Силиа и онази нейна робиня, или слугиня или каквато там ѝ се явяваше. Лисицата изсумтя от гняв, защо другите печелеха толкова много злато, без да полагат почти никакви усилия? Това никак не б…

Нана не се интересуваше нито от странната жена-зомби, нито от новодошлата. Лисицата отиде да си налее вино, все още не беше сигурна защо изобщо беше дошла на това ужасно място.

Нана дойде на плажа след телеграмата на Арус и въздъхна тежко, когато видя за какво става въпрос. Лисицата не поздрави абсолютно никого.

Нана въздъхна и отново прибра чашите от виното, след което ги остави в една от мивките. Друг път щеше да се занимава с тях. Лисицата отиде да си легне. Арус щеше да си плати, задето доведе още произволни хора в къщата ѝ,…

- Това не е въпрос, който трябва да задаваш на него. Разбира се, че няма да остава тук. - отвърна Нана, обръщайки се към Арус.

- А защо тя просто да не се спре? - изсумтя Нана. - Не беше нейна работа да наднича в двора ми така или иначе.

- Къщата имаше ограда от самото начало, нещастната дъртофелница надничаше през нея. - извъртя очи Нана.

- Това казвате всички, но на вас не ви се налагаше наистина да комуникирате с нея. Нещастницата дори си позволи да ми изпрати гвардията на проверка. - ядно изсумтя Нана.

- На никого не бих пожелала да има в спомените си тази дъртофелница. - въздъхна лисицата.

- Ами ти сама го каза - не е повдигала тази тема. Очевидно повдига други теми в твое присъствие. - извъртя очи Нана.

Нана изпрати онази Алиса, сетне присви очи. - Значи все пак комуникираш с дъртофелницата, след като си споделяте разни неща. Това никак не ме учудва, честно казано. - въздъхна тя.

- Значи така, а? Могат да правят това, но облеклото ми беше прекалено разголено. - нацупи се лисицата.

- Горката куртизанка... - въздъхна Нана. - Ако е получила само 5000 злато...

- Най-малко на теб бих завидяла за нещо. - присви очи Нана, хвърляйки студен поглед към наемния убиец.

- Дори не знам защо твърдите, че Лилит се натрапва на другите сексуално, с мен и по този начин не е постъпвала. - сви рамене на свой ред Нана.