Търсене

- А аз също нямам намерение да правя престоя ти тук лесен, ако наистина смяташ да останеш, държа да ми платиш за това. - скръсти ръце лисицата.

- Разбира се, че би искала, всеки иска, освен твоята странна Силиа, която на всичкото отгоре е обиждала горките ми посестрими и побратими във Валдора. Не стига, че трябва да търпят онези ужасни условия, ами и нейните нел…

- А аз смятам, че никак не си, но очевидно мненията ни и по този въпрос се разминават. Не разбирам какво против Лилит имаш. Тя, за разлика от теб е страхотен човек и винаги се е държала мило с мен.

- Вие сте наистина луди. - въздъхна лисицата. - Юки беше напълно права за всичко.

- Единствено не разбирам, защо винаги държиш да досаждаш на мен? Имаш си онази твоя досадна жена. Защо не идеш при нея?

- В такъв случай съм поласкана, но това никак не е удобно за мен. Какво ще обясня на клиентите си утре?

- Имам нужда от това да ми дадеш талисмана. Тогава много лесно ще мога да поддържам това място. - невъзмутимо отвърна Нана. - Сега ще ми кажеш ли истинската причина, поради която си тук, или ще продължаваш с този цирк?

- За мое щастие, клиентите ми не идват да обсъждаме няколкото прашинки по завесите. С онази дъртофелница да имате роднинска връзка случайно, все пак? - изсумтя лисицата.

На Нана продължаваше да ѝ се струва доста подозрителна тази работа, но от друга страна, можеше да е възможност да си върне талисмана. Лисицата въздъхна. - Никъде не смятам да ходя, но щом настояваш да ми се пречкаш, влиз…

Нана присви очи. Какво беше намислил сега този? - Не и преди да ми кажеш защо си дошъл. Никога не идваш да ме посетиш просто така. - скръсти ръце жената. - Ако си дошъл да ме убиеш знай, че после Юки няма да те остави жи…

Нана се изненада, тъй като не очакваше повече клиенти за деня. Лисицата стана от креслото, в което се беше излегнала и отиде да отвори. Мигом навъси вежди, когато видя наемния убиец на прага си. - Защо си дошъл? - остро …

Нана изсумтя, но все пак не искаше да плува до Кросфайър Муунлайт, затова последва наемния убиец. Трябваше да измисли нов план как да се сдобие с проклетия талисман.

- Едната от тях определено не е дама. - изсумтя Нана. - Не разбирам защо се налага да приемам за нормално да бъда обиждана от нея всеки път, щом се наложи да се видим.

- Според мен беше точно това, но щом ви се струва реално. - сви рамене лисицата. - Аз не намирам нищо лошо в това, знам че очаквахте от мен да свърша всичко, но нямах такова намерение.

Нана извъртя очи, но все пак се качи по стълбите и забеляза, че обстановката наистина се е изменила. - Точно както казах, бяха създали илюзия, за да ни принудят да играем играта им. - въздъхна тя.

- Кажи това на нея, аз също искам просто да се прибера. Както се видя, това беше просто шега на призраци без работа. - сви рамене лисицата.

- И в това се съмнявам. Човешка жена като нея трудно би могла да ме разбере. - сви рамене Нана. - Не знам със сигурност какъв е проблема помежду ви, но знам, че не ме касае.

- Доколкото ми е известно, тази жена не е лисица. Не виждам как бихме могли да си приличаме много.

- Дори не знам какъв характер има онази жена. - скръсти ръце Нана. - Сигурна ли си, че не ме оприличаваш на нея, само защото не я харесваш? Не разбирам какво сме ти направили, никога не съм те наранявала аз лично.

- Далия? - повдигна вежда Нана. - Какво общо има онази жена в имението на Арус с мен? Тя си живее нейният живот, аз моя. Дори не комуникирам с нея. Тя също не ме харесва, по незнайни за мен причини.

- Всички ме искат, защото съм красива. - продължи да се усмихва Нана. - Само че не обръщам внимание на бедни човеци, не виждам какво бих могла да получа от тях. Тук в Еритос явно ви устройват, но то и друг избор нямате. …

- Доста човеци ме искат около себе си. Умните и успели финансово човеци обикновено нямат проблеми с мен. - усмихна се лисицата.

Нана изцъка с език. Вярно, не беше казала за убийството на онзи нещастник. - Всъщност не. Предложи ми брак. - изсмя се тя. - Скоро след това обаче дойде в дома ми и си позволи да ме обижда, затова го убих. Изглежда съм п…

- Разбира се, че го прави. - настояваше Нана. - Никога не е спирал. Единствената причина, поради която ми помага е вероятно онази дъртофелница. Знам ли вече, сигурно е баба му, не разбирам защо е такъв лицемер. Не реагир…

Нана сви рамене. - Просто избрах най-голямата. И честно казано, нямам представа, очаквах да откаже, особено имайки предвид как се държи с мен, но изненадващо за мен, се съгласи. Помислих тогава, че е решил да бъде цивили…