Търсене

Нана отиде да отвори, мислейки си че очаква клиент, но се изненада, когато видя търговецът на роби Арус пред вратата си. - Здравей. - вяло поздрави лисицата.

Нана помаха с ръка, изпращайки другата жена, сетне въздъхна тежко. Не разбираше защо всички по тези земи се държаха толкова ужасно с нея, след като единственото, което искаше бе да живее спокойно тук. Вероятно щеше да за…

- Наричаш една къща добро държание? - повдигна вежда Нана. - Това е най-малкото, което можеше да стори, след като се наложи да изтърпя онази дъртофелница. Плюс това, аз съм млада и красива, дори по стандартите на нашата …

- Не си спомням някога да сме били близки. - невъзмутимо отвърна Нана. - Той също никога не се е държал добре с мен.

- Хубавото е, че засега ми докарва и доволно количество злато, така че нямам намерение да се тревожа за нищо друго. Все още съм жива, наемният ви убиец изглежда не е от най-добрите. - подигравателно отвърна лисицата.

- Изглежда при нея този момент е цяла вечност, защото от нея не съм видяла нищо, освен грубо държание и обиди. - скръсти ръце лисицата. - Не съм я чувала лично да поръчва смъртта ми, но предвид поведението ѝ спрямо мен, …

- Не знам колко струва, нито ме интересува. - излъга Нана. - Както казах, дори и да не отидеш да го молиш да ме убие, той така или иначе се опитва да го стори, заради онази Силиа.

- Защото ме мрази. - продължи лисицата с равен и незаинтересован тон. - Не е ли очевидно?

- Тази къща също е, но това в никой случай не го спира да ме заплашва. - изсумтя Нана.

- Така или иначе няма да си първата, не се притеснявам особено от това. Наемният убиец така или иначе си търси повод, за да ме нападне, ти просто щеше да му дадеш още един. - все така незаинтересовано продължи лисицата.

Нана изви глава встрани. - Радвам се, че поне нищо ти няма. Притесних се като припадна. - излъга тя.

- Както казах, семейните проблеми на клиентите ми не са моя грижа. - незаинтересовано отвърна Нана, разглеждайки маникюра на лявата си ръка.

Лисицата въздъхна раздразнено, но въпреки това кимна и се отмести от входа. Така или иначе, ако тази решеше да се прави на интересна отново, нямаше да оцелее още дълго. След като двете влязоха вътре, Нана я покани в една…

Нана скръсти ръце. Съвсем беше забравила за това. - Може и така да е било, не си спомням. Внезапният спомен за гостоприемността ми те е накарал да се разкаеш за грубото си отношение? - саркастично подметна лисицата.

Нана отиде да отвори, мислейки си, че някой нов потенциален клиент е дошъл да я търси. Отстъпи назад, когато видя онази жена от предния ден - Беатрис. Огледа се, но не видя наемния убиец с нея, а и не почувства отлив на …

Нана реши да не спори, затова кимна утвърдително, сетне си тръгна. Не можеше да повярва какви луди живееха и в това кралство.

Нана абсорбира достатъчно енергия, колкото да отдели жената от себе си, без да я убива. Вероятно скоро щеше да се събуди. Лисицата реши да си тръгне преди това да се е случило. - Съжалявам за този цирк. - въздъхна тя, пр…

Нана отново не успя да сдържи смеха си. С въпросният Пейтън се бе "справила" именно тя, ако подозренията ѝ бяха верни, и лудата жена визираше него. - Бих желала да видя това. - лисицата реши да използва умението си, нега…

Нана въздъхна. - Няма да си първата, която ме е поръчала на въпросния му приятел, както виждаш, още съм тук. - лисицата не разбираше какво толкова ѝ става на тази жена, не ѝ беше виновна с нищо. А ако наемният убиец дейс…

Нана ни най-малко не се впечатляваше от изблика на жената. Слаба човешка жена изобщо не беше заплаха за нея, но не можеше и да си позволи да я убие, особено пред очите на Делина. - Не съм толкова достойна, за да пилееш з…

Нана наклони глава встрани. - В това няма никаква логика, не виждам защо да ти връщам каквото и да било. Беше ми платено за услуга, извършила съм услугата, следователно златото е мое, ако ще и да го е откраднал пред очит…

Нана се изсмя с глас. Тази жена наистина не беше с всичкия си. - Благодаря за комплимента, но далеч не съм толкова мощна, че да мога да разпозная самоличността на всеки, когото видя. Как бих могла да знам, че този ти е б…

- Не смятам, че съм виновна. - все така невъзмутимо отвърна Нана. - Както казах, аз това работя. След като господинът си плащаше, не разбирам защо бих му отказала.

Нана изобщо не разбираше излиянията на тази жена. - Не съм сигурна какво общо имам с тази история. - невъзмутимо отвърна лисицата. - Виждала съм те в дома на онзи Арус, след като си в добри отношения с него, вероятно тов…

Нана сбърчи вежди. - Съжалявам, но не разбирам какъв е проблема. Той ми каза, че съпругата и дъщеря му са отчуждени от него и смята да се разведе скоро. А и да не беше така, не виждам защо трябва да се превръща в мой про…