Търсене
1984 поста от Нана
Нана плесна с ръце. - Прекрасно, значи предполагам сме се събрали. - усмихна се тя. - Честно да ви кажа, не мога да разкажа много за историята на това място, ако се надявате на такива простотии, съжалявам. Дано сте си до…
Нана забеляза с крайчеца на окото си, че онази къдрокоса жена от Еритос, както и Силиа са тук и стоят встрани. Подозираше, че именно те са записаните за разходката, макар и да не изгаряше от желание да комуникира с тях. …
Нана се изненада да види Лилит, но се усмихна и я поздрави. - Изглежда, че да. Предлагаха злато, затова се записах. Не знам нищо повече, нито кои са останалите.
Нана пристигна на пазарската улица и зачака гостите от Еритос. Беше се записала да "придружи" някаква група жители на Еритос на пазар, тъй като ѝ обещаха добра сума злато. Нямаше представа кои ще са те, но се надяваше да…
Нана реши да опита отново и се приближи до групичката на Арус. - Може ли да пътувам с вас? Не мисля, че има с какво да се прибера. - примоли се тя.
Нана се обърна към другата лисица. - Надявам се опасността, на която се излагам да си струва. - отвърна тихо Нана, уверявайки се, че никой не ги слуша.
- Не съм сигурна, господине. - този тъмен елф беше безполезен за Нана, след като не можеше да ѝ помогне. - Съжалявам, че обезпокоих Вас и съпруга Ви. - тя се поклони, сетне се върна при Далия и Лилит.
- Да краде чужди жени?! - невярващо повтори Нана. - Съгласна съм, че се държи ужасно, но не съм забелязала да има отношения с някакви жени. Според онази отвратителна... жена, аз съм съсипвала неговото семейство. Наистина…
Нана прехапа устни. Разбира се, тя вече добре знаеше това. - Какво имаш в предвид? - престори се на изненадана лисицата.
- Не сте приятели? - наклони глава встрани Нана. Значи този беше безполезен за нея. - Тогава откъде се познавате?
- Познаваш ли го? - изненадано отвърна Нана. Тя също не си спомняше да е виждала този тъмен елф често наоколо. Може би можеше да ѝ помогне да си върне доверието на наемния убиец. - Ако сте приятели, значи ще знаеш, че в …
- Забелязах. - въздъхна лисицата. - Също така имат доста странни и назадничави разбирания. Докато живеех тук, една жена постоянно ме преследваше за начина ми на обличане, както и за отношенията ми с нае... господин Крисч…
- Честно казано, не си изпуснал много. - усмихна се Нана. Отдъхна си, когато разбра, че този тъмен елф не е влюбен в нея. - Тук предимно се карат едни с други. Не съм сигурна дали е това е културата на това кралство, рад…
- Живях тук известно време. - отвърна Нана, спомняйки си с неприязън за отвратителната дъртофелница.
- Интересно. Не съм сигурна как аз участвам във възстановката ти. - отвърна лисицата и кимна, чувайки думите на съпруга на този тъмен елф. Вероятно се беше объркала все пак.
- Тогава защо ме следиш с поглед цяла вечер? - изненадано отвърна лисицата. - Ако си се влюбил в мен, съжалявам, но нямам интерес. - Нана беше чувала, че елфите по тези земи са предимно роби, а и във Валдора не се славех…
Нана забеляза погледа на някакъв странен тъмен елф. Не разбираше защо я следи цяла вечер. Тя дояде гроздето, след което отиде при него. - Извинявай, познаваме ли се?
Нана въздъхна. Не можеше да упорства, само щеше да влоши нещата. Тя взе чепката с грозде и се върна до другите две жени - Лилит и Далия. Мълчаливо започна да къса зрънца грозде и да ги яде.
Нана чуваше наемният убиец. Трябваше да се извини, инак рискуваше да си навлече още повече гнева му и да бъде убита, преди да се докопа до талисмана. Тя отиде до масата с храните и взе чепка грозде, сетне се доближи до н…
- Не желая непременно да бъда с когото и да било, госпожице Далия. - невъзмутимо отвърна Нана. - Искам единствено да живея добре, чувствата на тази жена също ни най-малко не ме интересуват.
- Но ако си права за... уменията ѝ, съвсем не разбирам тогава. Какъв му е проблемът?
- С мен тя се държи отвратително. - навъси вежди Нана. - Остава варианта при него да е различно...
- Разбира се, че не съм грозна, нито съм лоша компания. - сви рамене Нана. - Не знам с какво провокирам това ужасно държание.
- Щеше да бъде по-добре, ако наем... Крисчън беше по-щедър и добронамерен, но уви. - въздъхна лисицата.