Търсене

- А тя не можеше ли да види, че нямам нищо общо с господин Крисчън? Толкова ли е заблудена? Не разбирам с какво провокирах ужасното ѝ поведение.

- Но аз не го и искам! - отсече лисицата, отпивайки от виното си. - Дори и да го исках, трябва да е много глупав, ако предпочете посредствена жена като нея, пред мен.

- Наистина не съм сигурна, госпожице Далия. - отвърна Нана. - С нищо не я бях провокирала, а тя се държа ужасно с мен.

- Честно да си призная, аз се чудя същото, особено след срещата си с нея на онова събиране. - беше обещала на наемния убиец да не закача тази Силиа, но никога не беше обещавала да не я коментира пред други.

- Господин Крисчън ми помогна. - отвърна Нана, също отпивайки от виното си. - Мисля, че ще ми хареса това кралство.

- Радвам се, че дойдохте. - приветливо се усмихна Нана. - Поканих само вас, защото ми се сторихте интересни предния път, бих се радвала да се сприятелим. След като вече имам дом тук, ще се радвам да се виждаме често!

Нана поздрави жените и ги насочи към градината, все още беше топло навън, което беше прекрасно. Сега щеше да види онази дърта сврака. Нямаше да ѝ позволява да ѝ се прави на интересна. Лисицата също бе облякла различен ба…

Нана извъртя очи, сетне отново легна да се припича. Тази нещастница изобщо не беше познала.

Лисицата извъртя очи. - Господинът не ми е никакъв, той просто ми... продаде тази къща. Какво ме интересува мен как прекарва свободното си време? - невъзмутимо отвърна Нана, защо тази дъртачка бе сметнала за необходимо д…

Нана присви очи. Тази идиотка наистина ли смяташе, че може да ѝ говори така? Лисицата бавно вдиша и издиша, ако я убиеше, наемният убиец вероятно щеше бързо да разбере, явно живееше някъде наблизо. Трябваше да овладее гн…

Нана извърна очи, сетне забеляза, че някаква възрастна жена е дошла в къщата. Тази пък откъде се взе? - Искате ли нещо? - невъзмутимо попита лисицата.

Нана извъртя очи. Искаше да си отмъсти за начина, по който наемният убиец се беше държал с нея, но след като знаеше начин, с който да източва силите ѝ, не можеше да си го позволи. Положителното беше, че откакто го нямаше…

Нана изсумтя гневно, но все пак реши да запази апарата, както и илюстрациите. Макар и да бе отвратително, че онова гнусно същество я беше следило толкова време, все пак ѝ беше интересно да разучи как работи това нещо.

- Какво е това нещо? - изненадано попита лисицата, но все пак го пое в ръце, забелязвайки, че в долната част има малка тавичка. Тя я издърпа и пред очите ѝ се разкриха доста на брой илюстрации, които изобразяваха нея, в …

Лисицата въздъхна победено. - Добре, вярвам ти. Надявам се да не греша.

- А онази Силиа? Аз обещах да не я закачам, но какво ми гарантира, че тя няма да дойде да си отмъщава?

- И смяташ, че жителите на това кралство ще ме приемат добродушно?

Лисицата скръсти ръце. Знаеше си, че наемният убиец ще ѝ извърти подобен номер, но нямаше какво да стори. - И? След като си тръгнеш, тази къща ще е моя? И трябва да повярвам на това?

Нана се ядоса. - Значи причината да липсват е в теб? И си сигурен, че не заговорничиш с гнома? - присви очи тя.

Лисицата изсумтя. - А аз какво ще правя с липсващите си сили? Онзи гном наистина ли нищо не ти каза?

Нана можеше да си отдъхне по въпроса с досадния гном, но никак не ѝ харесваше факта, че силите ѝ така и не се завръщаха. Тя реши отново да повдигне въпроса, изглежда наемният убиец знаеше нещо, но отказваше да ѝ каже. Тя…

- Съгласна съм с предложението Ви, господин Крисчън. Обещавам, че повече няма да тормозя Вас и скъпоценната Ви Силиа, която между другото е доста посредствена и госпожица Далия ме предупреди за нея, както и онази Лилит. …

- Казвам го. - изсумтя лисицата. - Какъв друг избор имам?

Нана скръсти ръце. - Прекрасно. Ще ме заплашваш ли още, или ще направиш нещо по въпроса с гнома?

Нана започна да се плаши, ами ако наемният убиец решеше да я убие, за да не бъде пречка за него по-късно? - Нищо не ти го гарантира. Но няма да го направя. Контролирала съм човеци, признавам си го, но никога не съм ги уб…