Търсене

- Добре, добре, няма да тормозя никого, както виждаш, дори и нямам с какво. Какво бих могла да ви сторя в сегашното си състояние?

- След което аз ще съм тази, която ще ти бъде задължена... - извъртя очи лисицата, сетне изсумтя.

Нана присви очи. - И това как ми помага с гнома? В момента, в който си тръгнеш, вероятно ще изскочи от някъде и ще изпълни заръките си към мен. Трябва да си върна силите.

- И сега какво? Ще ме изгониш ли? Долният гном сигурно е някъде наблизо, а аз все още нямам сили. - ядно отвърна Нана. Продължаваше да не разбира какво се случваше с нея.

- Добре де, съжалявам за тази Силиа, просто приех да помогна на приятелката си, обещах ти вече, че повече няма да я закачам, ако тя сама не реши да разговаря с мен. - скръсти ръце лисицата. - Спести си и лъжите, много до…

- Какво съм ти направила? Просто взех малко повече енергия от необходимото, но ти я върнах! - заоправдава се лисицата. - Ако смяташ, че възможността да прекарваш време с толкова красиво създание като мен не трябва да се …

Нана въздъхна. - Не знам какво точно е направила Юки и защо имаш такова мнение за нея, но ако е заради онези империи, замислял ли си се за другата гледна точка? Юки нападаше само и единствено ужасни и неопитни владетели,…

- Нищо ми няма на поведението! - извъртя очи лисицата. - И аз, и Юки сме прекрасни същества и заслужаваме всичко най-хубаво. След като някой като теб и онези идиоти във Валдора не могат да ни оценят, винаги ще успеем да …

- И какво да правя сега? Валдора е далеч, а и без силите си, никога няма да стигна жива там. - изсумтя Нана. - Да не говорим че дори и да успея, там също не съм особено добре дошла.

- Ами не съм! - скръсти ръце лисицата. - Никога през живота си не съм се занимавала с никакви противни гноми. Във Валдора дори няма никого от техния вид така или иначе, дори и да исках - не бих могла!

- Значи това е бил онзи крясък, който чух... Не го познавам, но го видях на събирането от преди два дни. Говореше с въпросната Силиа и още една жена, караше ги да му помагат да ме изнасили и убие. Тогава не му обърнах вн…

- Опитах се да ги опържа. - въздъхна лисицата. - Не знам какво стана. Не съм използвала уменията си, не че имам и какво да използвам. Ще ги изчистя, не се притеснявай.

Нана чу странния крясък, но реши да не обръща внимание. Имаше един ден време да си върне силите, иначе щеше доста да загази. Тя не се противи повече и кимна, след което влезе в къщата.

Нана изсумтя. - Така е, но нещо отне силите ми! Не мога да се върна така! Моля те, нека остана, поне докато разбера какво се случва с мен. Заклевам се, че няма да искам нищо друго! - примоли се лисицата.

- Именно това се опитвам да разбера и аз. Върнах ти малко енергия наскоро, тъй като прекалих, но или волята ти е прекалено силна, което би било съвпадение едно на милион, или нещо се случва с мен... Излишно е да споменав…

- Единственото, което ми каза е, че двамата сте си позволявали да ѝ пречите на плановете да завземе някаква империя наблизо, поведението ви я е дразнило. Съгласих се да ѝ помогна, защото ми е приятелка, а и във Валдора н…

Лисицата изцъка с език. Не искаше да издава уговорката си с Юки, но това състояние никак не ѝ харесваше. Ако наемният убиец решеше да я нападне, нямаше да може да стори нищо. - Кълна се, че беше нейна идея! Аз живея в да…

Нана повдигна вежди. Как така наемният убиец продължаваше да си позволява подобни неща? Защо не се подчиняваше? Сега като се замисли, жената не усещаше никакъв прилив на допълнителна енергия. Какво се случваше?! - Аз... …

"Определено ти върнах прекалено много спиритуална енергия. Нищо, лесно поправима грешка." Помисли си лисицата, рисувайки малък символ зад гърба си. Сега щеше да оправи нещата. - Не ми говори така! - заповяда тя.

Лисицата се стъписа. Наемният убиец разума ли си загуби? Тя бавно си пое въздух и издиша, за да успокои гнева си. - Да съм ѝ помагала с какво? Господине, сигурен ли сте, че сте добре? Не разбирам в какво ме обвинявате.

- Да ме е принуждавала да правя нещо? - повтори изненадано Нана. - Не съм сигурна какво имате в предвид. Юки ми спаси живота, благодарна съм и на двама Ви. - реши да се прави на ударена, тъй като и без това не разбираше …

Лисицата скръсти ръце. За какъв се мислеше този? Получи малко енергия обратно и вече реши, че може да си позволява да се прави на интересен. Нана извъртя очи. - Зависи за какво става въпрос. - не се притесняваше, каквото…

Лисицата се обърна и видя наемния убиец. Какво искаше пък сега? - Какво има? - наклони глава встрани тя.

След обяда си, Нана реши да излезе на двора на припек. Лисиците обичаха слънцето, а в това смотано кралство бе рядко явление.

Нана се приближи до наемния убиец. - Е, ще се връщаме ли в имението Ви на юг? - попита тя.