Търсене

- Аз как бих могла да знам подобни неща? - скръсти ръце Нана. - Прави всичко, което тя поиска от него, какво друго бих могла да предположа?

Нана само това и чакаше. - Защо ме покани тук, след като дори не ми обърна внимание?

Нана не разбираше защо онази странна жена я бе поканила тук, след като вече от доста време си говореше със Силиа. Лисицата се нацупи, сетне отиде да си налее вино.

Нана дори не взе чаша от подноса, а и не беше сигурна, дали почти непознатия за нея тъмен елф би ѝ приготвил. Тя се взираше ту в Юки, ту в господаря Неро и не разбираше защо отношенията им продължават да са толкова обтег…

- Защото е! - настоя Нана. - Не случайно не живея вече тук. Единствено Валдора е по... Съжалявам господарю Неро. Знам, че откакто Вие сте начело на онова място, вече не е така. - наведе глава лисицата.

Нана се зарадва да види Неро и забрави за странната жена. Лисицата се приближи до морския дракон. - Господарю! Какво Ви води насам? - жизнерадостно го посрещна тя.

Нана не беше сигурна защо получи телеграма от онази странна жена на приема на дъртофелницата, в която я канеше на дойде в Еритос. Лисицата все пак реши да види какво иска онази, затова отиде в северното кралство. За нейн…

След като лилавокосата жена се отдалечи, Нана реши да си тръгва от това място. Тя допи виното си, след което пожела лека вечер и си тръгна. Преди нелепия си разговор с наемния убиец, лисицата бе успяла да завърже познанс…

- Не си поставям за цел да следя местонахождението ѝ. Със сигурност можеш да я видиш на събиранията, които често се организират в покрайнините на Еритос. Не съм сигурна, че ти ги препоръчвам обаче, определено не са на ни…

Нана въздъхна тежко. - Казах, че не знам дали му е съпруга. - отвърна лисицата. - По същия начин не знам и с кого се среща, тъй като с мен определено не. Да сме живяли заедно е силно казано, той си беше наумил да ме торм…

- Нямам представа дали са женени, нито къде са се срещнали. - сви рамене Нана. - Той на всичкото отгоре твърди, че не са заедно, но както виждаш и от поведението му тази вечер, обича да лъже. Би било наивно да вярваш на …

- Виждала съм Моника, но не говоря за нея. - поклати глава в отрицание Нана. - Силиа е жена му. Идва от Еритос и е също толкова ужасна, колкото него. Но то всички, които идват от Еритос са ужасни.

- Аз бях добронамерена и приятелски настроена, но той не го оцени. Всичко е заради онази Силиа, тя ме мрази дори повече от него, а той я слуша и в името на това да ѝ угоди, се държи ужасно с мен. - отвърна Нана.

- Да, точно така. - кимна утвърдително лисицата. - Едното няма нищо общо с другото.

- Защото му казах, че искам къща като на шефа му Арус. - невъзмутимо отвърна Нана.

Нана въздъхна ядно. - Не е. Но всички разбирате това погрешно, макар и да не съм сигурна защо. - отвърна тя. - Наемният убиец ме мрази и този факт никога не се е променял.

- Не съм сигурна защо аз съм единствена, но с мен се държи ужасно от самото начало. Преди малко дори се преструваше, че не ме познава по някаква причина. - въздъхна лисицата.

Нана се обърна към непознатата гостенка на приема. - Дълга история е, но от мен да знаеш, напълно си заслужи това, което му сторих. - отвърна Нана. - Той е ужасен човек.

Нана просто сметна, че наемният убиец съвсем е полудял и отиде да си налее нова чаша с вино.

Нана още повече не разбираше поведението на наемния убиец тази вечер. - Ти съвсем ли полудя? Благодариш ми?! - гледаше го изумена лисицата.

- Ти сам каза неколкократно, че не те интересува репутацията ти, докато живя при мен. - отвърна лисицата. - След като си наемен убиец, не съм сигурна какво отношение очакваш от околните. - казвайки това Нана надигна чаша…

Нана вдигна показалеца си в укорение. - Ето! Всички чуха как отново ме заплашваш! - изсмя се победоносно тя. - И не разбирам защо се преструваш, че не ме познаваш.

Нана присви очи. За какво злато говореше този? - Ти полудя ли? Ти беше този, който ме излъга! - скръсти ръце лисицата.

Нана не подозираше за истинските намерения на тази дъртофелница. Лисицата обаче не разбираше кой би искал финансови съвети от наемния убиец, особено след като беше толкова злобен и стиснат?! Макар и да беше решила да не …

Нана реши да си налее чаша вино. Поне този прием имаше добра храна и алкохол. Единствено трябваше да страни от наемния убиец и приятелите му.