Търсене
29 поста от Нана в „Партито на Катрин“
Нана кимна. Наемният убиец изглеждаше по-жизнен, явно енергията му започваше да се връща. "Не за дълго, тъпако." Мислеше си лисицата, докато вървяха към пристанището.
- Ами госпожо, вече доста време разпитвате горкия Крис за някакви нелогични неща. Какво Ви интересува? Вие клюкарка ли сте?
- Госпожо, нищо не съм намеквала! - престори се на обидена Нана. - Вашата приятелка с червената коса ми говореше неприлични неща, просто казах, че бих направила всичко по силите си, за да се отблагодаря за помощта! Дори …
- Крис, дори не разбирам защо продължаваш да отговаряш на тази жена, държанието ѝ е ужасно! Как може да обсъжда подобни неща на публично място?! - намеси се и Нана.
- Доколкото знам, господинът е предложил помощта си, тъй като в имението им има лечител. - невинно отвърна Нана. - Не е ли било така, Крис?
- Не знам госпожо, Вие сте тази, която се държи лошо в момента, държейки сметка на някого за това, че ме е спасил.
Нана се престори на изненадана. - Госпожо, наистина ли обвинявате някого за това, че ми е спасил живота? Не знам дали Юки е зла, но Вие.... се държите меко казано странно.
Нана постави ръце на кръста си и се обърна към Силиа. - Ето виждате ли, не е лоша! - отвърна тя. Не знаеше какъв е тоя Каво и какво общо има.
- Съжалявам, но това просто не е вярно. Юки не би постъпила по подобен начин, онзи господин ще го потвърди. - тя отиде до Крисчън и го помоли да я последва, сетне двамата се върнаха при Силиа. С хипнозата си нямаше да им…
- Съжалявам, но не го вярвам. Юки е мила и състрадателна, ако беше такава, каквато я описвате, щеше ли да спаси живота ми? - тихо отвърна Нана. - Защо говорите така?
Нана присви очи. - Извинявайте, но не разбирам за какво говорите. Разбира се, че не бих пожелала нищо в замяна, та той ми спаси живота! Не е бил нищо друго, освен изключително мил с мен, защо бих постъпила по подобен нач…
- О не, това звучи ужасно. - престори се на разтревожена лисицата. - Ще направя всичко по силите си да му помогна да се почувства по-добре.
- Не съм сигурна... - тихо отвърна Нана, решавайки да игнорира тона на Силиа по адрес на Юки за сега. - По-рано днес настоя да дойдем тук, когато дойдохме, твърдеше, че не си спомня разговора ни. Прекалено млад е за да и…
Нана се престори, че не разбира странния изблик на Силиа и наклони въпросително глава настрани. - Не сте приятелки? - учудено възкликна тя. - Имах предвид Крис, Юки ме запозна с него, той ми помогна да се излекувам, но..…
Нана се усмихна широко и плесна с ръце. - Така е! Радвам се, че сте приятелки, тя е наистина лесна за общуване. - отвърна лисицата. - Ако не беше тя, вероятно сега нямаше да бъда жива. Онзи господин на юг също много ми п…
- Аз също. - наведе глава Нана. - Тъкмо се излекувах, но спиритуалната ми енергия все още е твърде слаба. Радвам се, че и Вие не сте болна. Чувала съм за хората тук от Юки, благодарна съм и на нея за това, което направи …
- Работа... Да, това е ужасно, съчувствам Ви. - приветливо се усмихна лисицата. - Помислих, че е възможно тук да върлува някакъв вирус. Един мой скъп приятел също не се чувства добре днес.
Нана кимна, сетне се усмихна широко и се приближи до тази Силиа. - Здравейте госпожо, изглеждате леко бледа. Добре ли се чувствате? - невинно попита тя.
Нана си отдъхна. "В такъв случай не би трябвало да има нищо притеснително, освен факта че не ѝ пука за този наемен убиец толкова, колкото ти твърдеше, но какво да се прави..."
"Но... Не чуваш ли тази червенокосата? Твърди, че и тя му е правила някакви магии. Ако пак реши да го стори, какво ще правя?"
"Но Юки... Аз не желая наистина да живея при него завинаги. Не мога да остана прекалено дълго. Плюс това, в това състояние е съвсем безполезен, дори не може да води разговор като хората."
Нана въздъхна, чувайки гласа на Юки в съзнанието си. "Както виждаш, опитвам се, но тя изобщо не се интересува от него, сякаш. Нито веднъж не ме е заговорила, коментира някакви глупости с разни други хора и не изглежда ка…
Също както и Юки, Нана имаше доста по-добър слух от този на човеците и чуваше разговора на онази Силиа с другата жена, която не си беше направила труда да помни. Лисицата се изсмя на себе си, явно тази Силиа също беше си…