Търсене

Нана се приближи до наемния убиец. - Е, ще се връщаме ли в имението Ви на юг? - попита тя.

Нана едва се сдържаше да не се разсмее с глас. Надяваше се тази Силиа да реши наистина да помогне на гнома, доста щеше да я улесни.

Нана чуваше прекрасно разговора на странния гном с онази Силиа. Лисицата се изсмя тихо на себе си, със сигурност нямаше да бъде тя тази, която щеше да се изненада, ако посмееха да сторят наистина нещо подобно.

Нана започваше да съжалява, че е върнала енергията на наемния убиец, но ставаше прекалено подозрително, та бе необходимо зло.

Нана изсумтя тихо. Този също не кооперираше особено без да е под пълното влияние на хипнозата ѝ. - Предполагам сте прав. - реши да се съгласява с него, надявайки се да спре да се прави на интересен. - Не бива да позволяв…

Нана не си позволи да реагира на чутото, но вътрешно доста се издразни. Юки с какво я занимаваше? Не изглеждаше като на тази наистина да ѝ пука особено за този наемен убиец. Лисицата въздъхна тихо, сетне се върна при нег…

- Юки не е такава, каквато я описвате, но всички добре знаем, че това няма нищо общо с нея, нали така? - отвърна Нана. - Разбрах всичко за Вас от госпожица Далия. Аз съм тази, с която имате проблем.

- Никого не съм намесвала! Не разбирам какво целите да постигнете като лъжете. Аз просто реших, че сте близки, нямах представа, че не я харесвате. Юки и аз нямаме нищо общо освен приятелството си и това, че тя ми спаси ж…

Нана наклони глава встрани, сякаш не разбираше съвсем въпроса. - Госпожо, аз нямах никакъв проблем, просто дойдох да се запозная с Вас, така и не разбрах, с какво провокирах ужасното Ви поведение. Юки и аз сме просто при…

- Ето, дори сега го правите! Наричате ме "идиотка", без дори да ме познавате! Господине, чувате ли я? - отвърна Нана.

- Така ли виждате един живот? Нещо, с което Юки да се разпорежда? - саркастично се усмихна Нана. - Червенокосата жена може да потвърди как се държахте с мен. Господине, наистина не знам защо сега не казва истината, кълна…

- Съжалявам, но не мога да стоя тиха, докато така очевидно лъжете господин Крисчън. Вие ми държахте сметка за това че съм била спасена от него, коя сте Вие, че да решавате съдбата ми по такъв начин? - Нана се стараеше да…

Преди наемният убиец да отвърне, Нана реши да се намеси. - Защо лъжете? Онази червенокоса жена може да потвърди как се държахте! - тя посочи с пръст Лилит.

Нана въздъхна тежко, постара се всички около нея да чуят. Ако тази Силиа си позволеше да се прави на интересна, лесно щеше да обърне разговора в своя полза.

Нана се обърна към наемния убиец. - Е, дойдохме, както искаше. - усмихна се лисицата.

Нана дойде с наемния убиец на събирането, точно както той бе искал. За нея също беше добре да присъства, не знаеше дали Юки ще е тук, но вероятно онази Силиа щеше да се появи. Тя не поздрави никого, наемният убиец го сто…