Търсене

Нана се огледа и осъзна, че вероятно нямаше да намери никакъв кораб, с който да се върне в Кросфайър Муунлайт. Въпреки това, лисицата нямаше никакво намерение да се връща в онази изпепелена колиба, нито да рискува да се …

Нана отново благодари на Юки, сетне отиде да си налее вино. Разбира се, тази информация не ѝ помагаше съвсем, ако наемният убиец я нападнеше, докато не може да използва силите си, фактът, че знаеше какво представлява уст…

Нана присви очи. Разбира се, талисман от плат... Никога нямаше да го намери, изобщо не би било трудно за наемният убиец да носи нещо такова незабелязано. - Откъде знаеш всичко това, не ми се струва да са просто предполож…

- Наистина ли? - посърналото лице на Нана мигом грейна отново. - Моля те, помогни ми.

- Това е прекрасно, но на мен ми действа. - намуси се Нана. - Сега как да знам дали след това събиране няма да дойде в къщата ми и да ме убие, заради това че съм дала някакво дете на родителите ѝ. Продължава да се държи …

Нана въздъхна. - Има причина да го правя. - почти шепнешком отвърна лисицата. - Един гном ме преследваше, намерил беше отнякъде устройство, с което ми взима силите, докато е около мен. Наемният убиец посече гнома, но отк…

- Не искам нищо вече. - отвърна Нана, не желаеше да си навлича гнева на наемния убиец допълнително. - И определено не искам да идваш след събирането, стой далеч от мен. - тя отстъпи назад и се скри зад Юки.

Нана се разгневи. Как така нямаше да получи нищо?! Не посмя обаче да изрази яростта си, макар и сега Юки да беше тук и устройството на гнома вероятно да не действаше върху нея, нищо не ѝ гарантираше, че наемният убиец ня…

- Кълна се, наградата нямаше нищо общо с това. - Нана веднага съжали, че дори я е споменала и прехапа устни. - Тя беше! Тя искаше да тръгне, как можех да я спра? Какво право имах да я спра?

Лисицата въздъхна. - Кълна се, че нямах друг избор, баща ѝ дойде да я вземе. Знам, че не го харесваш, знам че ме предупреди, но не можех нищо да направя. - продължаваше да се оправдава Нана. - Не можех да му откажа, при …

Нана нямаше да може да се измъкне. Ако продължеше да лъже и наемният убиец видеше, че хлапето го няма в къщата ѝ, щеше да направи ситуацията си много по-лоша. - Добре, съжалявам, грешката е моя. - побърза да се оправдае.…

Нана погледна наемния убиец невярващо. - Наистина ли ще посмееш да ме изгониш? Мирта ми има доверие, ако го сториш, не съм особено сигурна, че ще иска да те види повече. - студено отвърна лисицата. Надяваше се да успее д…

Нана имаше нужда от помощ, вече горчиво съжаляваше, че не разказа тази история на Юки. Сега беше в безизходица. - Няма да стане. - отказа отново тя. Надяваше се да спре да настоява.

Нана се разтрепери, но успя бързо да се овладее. В никакъв случай не можеше да позволи това. - Не може. - отсече тя. - Късно е, вероятно ще спи.

Нана се изплаши, знаеше си че точно заради това е дошъл. - Мирта, - поправи го тя. - е добре... Не знам коя е тази Селесте, но предполагам, че за нея питаш.

Нана изгледа наемния убиец подозрително. Болен ли беше?! - Странно. - отвърна тя. - Здравей.

Нана се изкикоти, тази беше пълна нещастница. Усмивката ѝ обаче бързо застина, когато забеляза, че наемният убиец се приближава към нея.

Нана продължи да се усмихва. - Не отричам, правих всички тези неща. - с равен тон отвърна тя. - Само че, не съм сигурна какво касателство имаш ти в това чия енергия взимам, след като не е твоята? Плюс това, ти не знаеше …

Нана се усмихна приветливо. Правеше всичко по силите си отстрани това да изглежда като съвсем приятелски разговор. - Създавала съм недоразумения? Ако си се почувствала обидена от нещо, което съм сторила, са си лично твои…

- Не съм особено сигурна в това. - невъзмутимо отвърна Нана, разглеждайки ноктите на лявата си ръка. - Ти се държиш безобразно с мен откакто сме се запознали, като с нищо не съм предизвикала такова държание. Не съм винов…

- Знам ли те?! - сви рамене Нана. - Госпожица Далия ми разказа доста неща за теб, не изглежда като да е извън възможностите ти.

- Звучеше логично, все пак детето беше лилавокосо и спомена че русата ѝ майка, - лисицата натърти на последните си думи. - се държи лошо с нея. След като се постара всички да разберем за неприязънта ти към този цвят, как…

Лисицата скръсти ръце. - Описанията за външния вид на родителите ѝ ме подведоха, не съм виновна аз. Така или иначе ще получа това, което искам, дори и ти и наемният убиец да не желаете да ми помогнете. - невъзмутимо отвъ…

Нана въздъхна. Разбира се, сега след като наемният убиец беше тук, отново щеше да обвини нея, че предизвиква тази тъпачка, въпреки че обратното беше очевидно. - Не. Оказа се недоразумение. Съжалявам. - съвсем неискрено и…

Нана поклати глава. Юки също не знаеше тази история, а и не виждаше с какво би могла да ѝ помогне. - Не, нищо. - отрече тя. - Просто присъствието на някои хора тук ме разочарова, това е.