Търсене

Нана изсумтя, но все пак не искаше да плува до Кросфайър Муунлайт, затова последва наемния убиец. Трябваше да измисли нов план как да се сдобие с проклетия талисман.

- Едната от тях определено не е дама. - изсумтя Нана. - Не разбирам защо се налага да приемам за нормално да бъда обиждана от нея всеки път, щом се наложи да се видим.

- Според мен беше точно това, но щом ви се струва реално. - сви рамене лисицата. - Аз не намирам нищо лошо в това, знам че очаквахте от мен да свърша всичко, но нямах такова намерение.

Нана извъртя очи, но все пак се качи по стълбите и забеляза, че обстановката наистина се е изменила. - Точно както казах, бяха създали илюзия, за да ни принудят да играем играта им. - въздъхна тя.

- Кажи това на нея, аз също искам просто да се прибера. Както се видя, това беше просто шега на призраци без работа. - сви рамене лисицата.

- И в това се съмнявам. Човешка жена като нея трудно би могла да ме разбере. - сви рамене Нана. - Не знам със сигурност какъв е проблема помежду ви, но знам, че не ме касае.

- Доколкото ми е известно, тази жена не е лисица. Не виждам как бихме могли да си приличаме много.

- Дори не знам какъв характер има онази жена. - скръсти ръце Нана. - Сигурна ли си, че не ме оприличаваш на нея, само защото не я харесваш? Не разбирам какво сме ти направили, никога не съм те наранявала аз лично.

- Далия? - повдигна вежда Нана. - Какво общо има онази жена в имението на Арус с мен? Тя си живее нейният живот, аз моя. Дори не комуникирам с нея. Тя също не ме харесва, по незнайни за мен причини.

- Всички ме искат, защото съм красива. - продължи да се усмихва Нана. - Само че не обръщам внимание на бедни човеци, не виждам какво бих могла да получа от тях. Тук в Еритос явно ви устройват, но то и друг избор нямате. …

- Доста човеци ме искат около себе си. Умните и успели финансово човеци обикновено нямат проблеми с мен. - усмихна се лисицата.

Нана изцъка с език. Вярно, не беше казала за убийството на онзи нещастник. - Всъщност не. Предложи ми брак. - изсмя се тя. - Скоро след това обаче дойде в дома ми и си позволи да ме обижда, затова го убих. Изглежда съм п…

- Разбира се, че го прави. - настояваше Нана. - Никога не е спирал. Единствената причина, поради която ми помага е вероятно онази дъртофелница. Знам ли вече, сигурно е баба му, не разбирам защо е такъв лицемер. Не реагир…

Нана сви рамене. - Просто избрах най-голямата. И честно казано, нямам представа, очаквах да откаже, особено имайки предвид как се държи с мен, но изненадващо за мен, се съгласи. Помислих тогава, че е решил да бъде цивили…

- Нямах никаква представа колко струва проклетата къща. Просто казах, че искам къща като тази на Арус, нищо друго. Какво съм виновна, че тази беше единствената, която ми хареса тогава? - въздъхна Нана. - Нищо не съм му с…

- Но аз на теб нищо не съм ти сторила! - продължи Нана. - Не разбирам защо си толкова агресивна срещу мен, когато единственото, което искам е да живея спокойно по тези земи.

- Талисманът беше нещо, с което онзи гном планираше да ме нарани. Защо е толкова чудно, че искам да бъде унищожен, за да не може следващият с лоши намерения да го стори вместо него? - присви очи Нана. - Ти днес сама дост…

- Как да се справя с нас? Не разбирам накъде биеш, аз нямам проблем с почти никого тук, както и в Кросфайър Муунлайт. Не се налага никой да се "справя" с мен. - невъзмутимо продължи лисицата и се загледа в книгите.

- Защо точно лисици? - повдигна вежда Нана. - Така като гледам колко сте наивни човеците и как вярвате на първия срещнат призрак, изглежда никак няма да е трудно да бъдете затворени някъде.

Нана извъртя очи. - Това получаваме, когато се водим по акъла на някой вероятно доста стар призрак. - измрънка под носа си лисицата.

- Не, разбира се. - изсумтя Нана и последва двете жени вътре.

- Бих повярвала, но забравяш, че аз също съм живяла в Еритос и вече знам, че това кралство злато няма. - продължи да се смее Нана. - Дори не разбирам какво намира Юки в него, но тя винаги е била странна. Нана хвърли скеп…

- Радвам се, че клиентите ми не ме смятат за "противна лисица". Така не ми се налага да живея в бедност като вас тук. - изсмя се на свой ред Нана и се обърна към наемния убиец. - После очаквате да имам доверие, че няма д…

- Разбира се, че е безполезен. - сви рамене Нана. - Колкото до подаръците, които получавам, съвсем не ми се налага да хипнотизирам никого. Получавам ги заради красотата и уменията си.

- Противни същества? - изсмя се Нана. - Ако бях противна, каквито са онези долни гноми и сатири във Валдора, с които доколкото разбрах си се опитала да заговорничиш против мен, никой нямаше да иска да ми подари нищо. Раз…