Търсене

- Имам ли друг избор? - въздъхна лисицата. Арус определено щеше да ѝ даде още злато. Особено ако онази оцелееше.

Нана въздъхна. - Предвид, че вече си тръгна, а корабите са съвсем невредими, предполагам, че е безопасно. Той дори не погледна към тях.

Нана сви рамене. - Някакъв идиот, беше се загубил. Казах му къде е пристанището. - отвърна лисицата. След като имаше шанс онази Силиа да оцелее, не виждаше смисъл да бърза да се радва все още. А и дори и да разбереше за …

- Разбира се, че нямам намерение да правя нищо подобно. Така или иначе, след като има шанс да оцелее, вероятно точно това ще се случи. - ядно изсумтя лисицата.

- Нима? Трудно ми е да повярвам, че е способна да свърши каквото и да било, предвид колко некомпетентна е във всичко. - отвърна Нана. - Разбира се, че сте раса, какво друго бихте могли да бъдете? Няма такова нещо като "б…

- Тогава каква е ползата от всичко това, щом има шанс да не си остане мъртва? - въздъхна Нана. - Макар че и теб те разбирам, едва ли би искал да бъде част от расата ти.

- Тоест има шанс да оцелее всичко това? - повдигна вежда Нана. Само си беше вдигнала очакванията напразно. - Познавайки я, ще се отърве отново.

Нана премигна няколко пъти с очи. - Объркана съм. Какъв бог? Нямаше ли да умира? - скръсти ръце жената.

- Мен ако питаш никога не би била. Ще понижи нивото на интелигентност в расата ви. - изкикоти се Нана. - След като толкова я харесвате, защо ще я убиваш? Не, че това не е музика за ушите ми, но не съм сигурна, че разбира…

Лисицата се изсмя гръмко. - Тази Силиа е спасила нещо? Съжалявам, но това е невъзможно. Тя е глупава, слаба и безполезна. Познавам я. - Нана реши, че този странен "бог" не е заплаха, поради което се върна в човешката си …

- Фингел, разбира се. - присви очи Нана. - Винаги е намесена тази жена. С какво е толкова специална?

- Обикновено е добре да не си чувал за Долината на Кошмарите. - кимна лисицата. - Чувайки за съществуването ѝ, вероятно вече е прекалено късно за териториите Ви. - демоните често завземаха апетитни територии, поробвайки …

- Аз съм Нана. Йокай от Долината на Кошмарите съм. Не знам какво е "ефос" обаче. - поклати глава в отрицание чудовището. Не беше чувала никой от Долината на Кошмарите да споменава подобна локация. - Смъртни ли сте? - не …

Нана излезе от прикритието си. - Кои сте вие? Не, че това което чух току-що не ме зарадва безкрайно, тъй като не харесвам това момиче, но все пак смятам че е редно да се представим. - изръмжа лисицата.

Нана присви очи, слушайки разговора. Имаше шанс онази нещастница да умре? Разбира се, тя беше толкова слаба, а както винаги се беше забъркала в неща, които не разбира. Лисицата изскимтя в опит да се изсмее, макар и да се…

Нана си отдъхна. Не познаваше никого от споменатите в разговора, значи тези не бяха от Валдора, нито от Долината на Кошмарите. Изглежда онази Силиа пак се беше забъркала в нещо странно. Далия май щеше да излезе права за …

Наемният убиец беше отишъл при корабите, когато Нана дочу странни гласове. Лисицата веднага усети, че не са човеци. Шансът да бяха тук за нея беше миниатюрен, но все пак реши да се трансформира в истинската си форма за в…

- Естествено, не съм някаква глупачка! - намуси се лисицата. Щеше да поиска още злато от Арус след всичко това. Не се бяха разбирали да стои с дни на това ужасно място.

- Аз работя сама и се оправям. И никой не ме напада. Кой ѝ е крив, че и с това не може да се оправя? Такива като нея не заслужават да печелят толкова много злато. - скръсти ръце Нана.

- Тази съвсем не е наред. - въздъхна Нана. Докато Силиа се разправяше с наемния убиец, беше се отдалечила, за да се преоблече.

- С по около десетина клиента на ден, ще събереш добра сума. Вярно, ще ти дойдат малко в повече, но с влиянието на опиума ще се справиш. - сви рамене лисицата. - Не е непостижимо. Във Валдора дрогираха лисиците с феическ…

- Има начин да изкараш още злато, но няма да ти хареса, познавайки те.

- И ето затова е важно всеки да има слуги... - въздъхна Нана.

Лисицата присви очи, чувайки сумата. Тази нещастница печелеше толкова от някакъв магазин за парфюми?! Тя сръга наемния убиец с лакът. - Това не е ли повече от заплатата ти? Каква е тази неправда в южното кралство?

Нана тъкмо беше излязла от водата. Лисицата реши да се връща, като взе роклята си със себе си, планираше да я облече по пътя, но виждайки онази досадница Силиа отново тук, лисицата съвсем забрави. - Тези поляни изглежда …