Търсене

- Не си помагаме в нищо, за щастие. - отвърна лисицата. - Арус ме подведе, както винаги, като удобно ми спести, че ще се наложи като част от организирането на това парти, да стоя тук с дни и да пазя корабите. Не исках да…

- Нас не ни разбираш? Какво имаш предвид? - възкликна Нана, игнорирайки Арус за момент.

Нана извъртя очи. - Разбира се, той никога не вижда нищо лошо в поведението си. - отвърна тя.

- Ще ги пренебрегна, ако започне да се държи добре с мен. - отвърна Нана. - Поне вече не може да ме заплашва.

- То на нея какво ли ѝ харесва, не ми казвай, че не забелязваш колко грубо се държи с всички, когато дойде на тези събирания. Наемният убиец предполагам просто харесва външния ѝ вид, то не виждам друго за харесване в нея…

- Вероятно това е част от проблемите ѝ. Нали я видя, когато пазарувахме заедно, беше толкова скучна. - изкикоти се Нана.

- Не съм съгласна, че това са ѝ проблемите. Лилит, ти също си човек, а се оправяш прекрасно в живота. Нима като наемен убиец нямаш много повече врагове от нея? Не го вярвам.

- Съмнявам се, както се вижда е доста глуповата. - въздъхна Нана. - Госпожица Далия не е съвсем права за нея - аз вярвам, че всички тези несгоди наистина ѝ се случват, просто се случват, защото е тъпа.

- Това е така, защото наемния убиец до съвсем скоро ми се сърдеше, задето разказах за нападението над онази Силиа. - намуси се Нана. - Нападнали са ѝ корабите някакви бандити, така става, като няма слуги, които да ѝ ги п…

- Нямам и намерение да го разбирам. - сви рамене Нана, и сниши гласа си. - Само че изкарва двеста милиона на месец и за разлика от тъпата си жена, не ги губи. Така че е в мой интерес да съм в добри отношения с него.

Нана поклати глава. - Не, алхимикът няма нищо общо. Даже ми напомня на някого, когото не желая да виждам в момента. - усмихна се лисицата. - Просто се радвам, защото ще получа още злато за всичките проблеми, които наемни…

Нана беше доволна, защото щеше да получи още злато, а и новината, че Силиа скоро ще умре също я радваше. Лисицата си наля нова чаша с вино.

- Прекрасно, само че не ме беше предупредил, че трябва да стоя тук с дни. Искам повече злато. - скръсти ръце лисицата.

Нана се приближи до наемния убиец и Арус. - Това ли беше изненадата? За това ли пазихме тези кораби толкова време?

Нана не желаеше да комуникира с този. Напомняше ѝ Зарган прекалено много. Лисицата отиде да си налее вино.

Нана нямаше ни най-малка представа за какво говорят тези. Какви експерименти? Съвсем ли бяха полудели всички в Еритос?

Нана въздъхна. След като разбра колко точно богат беше наемния убиец, не можеше да рискува да продължава да му дава поводи да я намрази. - Лилит, не се притеснявай за мен. Благодаря ти все пак. Ти, за разлика от някои др…

- Какво ли не. - въздъхна Нана. - Първо някакъв беше убит от онази приятелка на Силиа. - лисицата посочи към Розан, тъй като не помнеше името ѝ. - После тя дойде, за да слушам колко много злато изкарва от проклетата си п…

- Все пак, добре че дойдохте. - Нана се обърна към Лилит. - Беше същински кошмар да стоим тук с дни и да пазим тези кораби. На какво ли не се нагледах в това ужасно кралство.

- Не знам за какво говориш. Той изчезна безследно. - сви рамене Нана и се вгледа в далечината.

- Или в Кросфайър Муунлайт вече се е напълнило с всякакви луди. - въздъхна Нана и се обърна към наемния убиец. - Ние поне не си мажем кръв по косите.

- Ти представи си, тази нещастница правела близо триста милиона от парфюмерията. Но, понеже е доста глупава, вече ги е загубила. - продължи тихо да се смее лисицата.

Нана погледна към Силиа. Тази с кръв ли си беше омазала косата? Лисицата се изкикоти тихо и сръга Лилит в лакът, за да види и тя.

Нана реши да си налее вино. Поне да знаеше за какво го бе пазила толкова време.

Нана с радост поздрави Лилит. - Надявам се, че не. Инак ще сме стояли тук толкова време напразно. - отвърна лисицата.