Търсене

Силиа завари Сандреа на дивана. Не беше ли мърдал от там? - Не си ли спал?

Силиа отвърна на прегръдката му. - Изпратих я по важни задачи. - тя се отдръпна и стана от земята. - Остани при мен до партито. Обаче няма да ти разкажа какво се случи. Не ме притискай, ще разбереш след ден.

- Ще научиш всичко заедно с другите. - отвърна принцесата. - Единственото, което искам сега е да не се прибираш в замъка на Афсол, защото знам, че няма да се сдържиш. Силас ме мисли за мъртва, това е добре.

Силиа поклати глава. - Не. Защо ме нападна ще остане в тайна. Няма да се връщаш в замъка на Афсол, не още. - изрече Силиа. - В края на седмицата ще има парти, ще бъдеш ли мой свидетел?

Силиа си пое дъх. - Защото постъпих глупаво. Видял си какво стана?

Силиа си пое рязко дъх. Беше жива. Тя погледна Сандреа и си отдъхна. Това можеше да бъде добре. - Батко? - изрече тя.

Силиа изскимтя. Това наистина беше лошо. Принцесата се отпусна върху тялото на Силас, след което падна на коленете си. Кръвта ѝ течеше върху плочките. Тя се преви и падна на една страна. Това наистина беше лошо. Ако този…

Силиа извика от болка и погледна Силас. Толкова бързо ли получи бележката? Това беше лошо, Розан беше права. - Какво правиш, по дяволите? - изрече тя и докосна раната, ръката ѝ трепереше.

Силиа вървеше към вилата си. Беше ѝ скучно без Розан, но до партито щеше да е така. Жалко, че нямаше как да е в замъка на Афсол, за да види лицата на Силас и Аша.

Силиа все пак реши да пробва със странното изнудване. Тя бе написала бележка с друг почерк и малко правописни грешки, за да не заподозрат, че е тя. Беше изпратила писмото с пратеник. То бе адресирано до Силас и в него пи…

Силиа се върна във вилата си. Беше похарчила шестдесет хиляди злато и нищо не спечели. Тази проклетница Клара този път по този начин щеше да ги кара да обеднеят, за да храни себе си и Камила.

- След два дни. Върви в Шиера и се опитай да намериш още проститутки, които може да са виждали Ейда. Уведоми и онази, че ще трябва да я доведеш за кратко. - въздъхна принцесата.

- Серум на истината? - въздъхна Силиа. - Едва ли ще позволи да използвам още една за глупости. Преди бях взела, за да дам на робите си. Ще разберем, когато стане време да действаме.

- Свидетелите ни не са надеждни. Една курва и две билкарки. - въздъхна Силиа. - Добре. Освен да се надявам на чудо и уникалните ми приятели да имат още малко акъл в главите, на друго не мога да се надявам.

- Да ги направи жертви? Как по-точно? Аз просто съм анонимен загрижен човек, който знае какво са извършили и им дава шанс. Това какво те ще направят, след като научат, че ще получа информацията, не е мой проблем. - изреч…

- Да им дадем шанс сами да си признаят, например. - отвърна Силиа. - Да им изпратим писмо, че ако сами не си признаят, ще изпратим истината на Силиа. Отчаяните хора вършат отчаяни неща.

Силиа и Розан пиеха чай. - Добра идея ли е да ги разтърсим малко? - попита принцесата.

Силиа и Розан дойдоха до таверната и си поръчаха по халба ейл. Принцесата огледа присъстващите и на една от масите забеляза две жени, които вечеряха и се наслаждаваха на питиетата си. - Може би са те. - изрече принцесата…

Силиа и Розан се телепортираха в Еритос и дойдоха до работното място на принцесата. Разбира се, всички бяха приключили вече. Силиа поведе Розан към кабинета на лекаря. За тяхна изненада, той беше там. - Вие защо сте тук?…

- Добре. Не виждам причина, но добре.

- Това не ми върши работа. Само ще знаем къде е била намерена, не кой я е убил, макар и да го пише в писмото.

- Нямам какво да им предложа, за да си развържат езиците. - въздъхна Силиа. - Освен онази проститутка, с която си говорила, друго нямаме. И пак ще кажат, че сме я подкупили. Просто чудесно. Ще си правят каквото си искат …

- Не. Афсол веднага ще каже, че съм си измислила, останалите ще тръгнат от там. Нямам никого на своя страна, освен теб и Катрин, а тя не знае нищо повече. - въздъхна Силиа. - Това е. Знам истината, но не мога нищо да нап…

- Нищо. - изсмя се Силиа, а очите ѝ вече се пълнеха със сълзи. - Дори и да намерим тялото на Ейда, нищо няма да спечелим. Никой няма да повярва и те се постараха за това.

- Да. Мъжът не се вижда, но съм сигурна, че е Силас. - отвърна Силиа. - Писмото е още по-покъртително.