Търсене

Силиа сви рамене. - Това не ме засяга. - изрече принцесата и доплува до Розан.

Силиа се засмя. - Определено нямаме еднакъв вкус за облекло. Това за мен е бански, за теб вероятно е ежедневно облекло.

Силиа изобщо не разбираше логиката. - Какво изобщо има едното с другото? Ако бях облякла друг цвят различно ли щеше да е?

"Че изобщо си жива.", помисли си Силиа. - Щом е по-добър събеседник си говори с нея, не с мен. - отвърна принцесата.

Силиа се изсмя. - Уникален поздрав, няма що. Предвид всичките тези хора тук, защо изобщо говориш с мен като много добре знаеш, че това до никъде не води?

- Сигурно. Не виждам как ти влиза в работата към какво имам интерес.

Силиа не разбираше тая какво намеква. - И?

- Сякаш ме интересува от къде пазарувате. - отвърна Силиа. - Няма само един бутик в това кралство.

- Нищо не съм организирала аз, тъпачке. - изрече Силиа. Изобщо не трябваше да позволява на Розан да организира това парти.

- Какво ще видя? Място, на което няма пенис. - продължи да се смее Силиа. - Тези ти мечти отдавна трябва да са изчезнали, изрод неземен.

Когато видя Конър, Силиа прихна да се смее. - Какво си облякъл, Конър? - изрече принцесата. - Всъщност, гениална идея. Така и така вече си жена, трябва да свикнеш с женските дрехи.

- Да. То това беше проблема. Харесваше ѝ, докато не се стигаше до същественото. Тогава нещата се объркваха ужасно много.

- Да. - отвърна Силиа. - Може да организираш партито си. Така и така нямам избор.

Силиа не можеше да понася това повече. Тя стисна облегалката още по-силно. Пръстите на Розан я побъркваха. Мисълта за освобождение само засилваше желанието ѝ още повече. Накрая, другата жена изви пръстите си или нещо под…

Силиа изстена и зарови лице в ръцете си. Не бяха прониквали в нея по този начин, но чувството беше ужасно хубаво. Принцесата движеше ханша си според движенията на Розан.

- Не знам, Розан. Аз също не мога да си обясня кое по-точно ме спира и защо. - раздразнено отвърна принцесата. - Ползвай пръстите си, така става.

- Само веднъж. - отвърна Силиа.

- Не. - отвърна принцесата. Сега беше ужасно разочарована, че това няма да продължи. Тялото ѝ искаше освобождение.

Силиа изстена и облегна ръце на облегалката, след което зарови лице в тях. Искаше това да продължи, беше твърде възбудена, за да спре, но на върха на езика ѝ седяха думите, които щяха да прекратят всичко. - Спри! - извик…

Силиа посегна към коктейла си и го изпи на един дъх, след което стана и се обърна с лице към облегалката. Не трябваше ли вече да спре с това? Защо продължаваше?

Силиа тихо стенеше. Не знаеше как да отговори на Розан, защото тя самата не знаеше отговора. Вярваше, че е заради любовта ѝ към Крисчън, но така ли беше наистина? - Не говори... за това. - изстена принцесата, когато Роза…

Силиа едва потисна стона си, когато Розан отново засмука зърното ѝ. - И все пак. Някой може да дойде, някой може да ни чуе. - изсъска принцесата.

Силиа изненадано извика. Надяваше се никой да не е чул. Надяваше се никой да не ги види. Очите ѝ се разшириха, когато осъзна, че все още са навън. - Да влезем вътре.

Силиа тихо изстена. Трябваше да спре да пие, трябваше да спре и да се съгласява на глупости. Тя опита да се намеси в плановете на Розан да я съблече, но другата жена отблъсна ръката ѝ.

Силиа преглътна. И двете неща звучаха зле, нито едното не беше по-малкото зло. Принцесата прокле късмета си. Трябваше да каже нещо друго, не да се съгласява на това.