Търсене

Както си и беше намислила, Силиа дойде първо до имението на Арус и остави бележка за Крисчън. "Крис, да се видим довечера във вилата ми. - Силиа"

Силиа смачка бележката. - Ще отида, за да им кажа да спрат да се занимават с мен. Да вървим.

Силиа и Розан тъкмо щяха да излизат, когато принцесата видя бележката пред прага. Тя я прочете и извъртя очи. - Почва се.

- Ако всичко мине добре, ще означава, че и аз съм добре. Ако не, тогава ще потърся Матилда. - въздъхна Силиа. Трябваше да направи саможертви, ако искаше да поднови отношенията си с Крисчън и да прекарва повече време с не…

- Да, но ако не си забелязала, имам още конкуренция. Тая Алиса също иска да поднови отношенията си с него.

- Не искаш да знаеш. Помня, че на единия ти рожден ден Каво ти беше подарил буркан с конска плюнка... изглежда не си го хвърлила. Намерих го в замъка сред някакви боклуци. Малко във вечерята ти и чудеса. На мен също така…

- Дано не. - изсумтя Силиа и се върна обратно във вилата си. Кога щяха да спрат да я занимават с това?

- Все едно. - махна с ръка Силиа. - Не възнамерявам да поправям отношенията си с когото и да е от вас, няма особен смисъл. Ако си приключила с това, може да си вървиш.

- За бога, Елвира, ти чуваш ли се? - повиши тон принцесата. - Нямала представа как да постъпи. Можеше по всяко време да дойдеш и да разговаряш с мен. Не се оправдавай, че без да искаш си ме игнорирала като бях на всяко е…

Силиа се изсмя. - Кое те кара да мислиш, че желая да водя какъвто и да е разговор с теб? - вирна вежда принцесата. - Закъсняла си, драга. Този разговор трябваше да искаш да го водим след онова парти, на което Аша и Силас…

Силиа тъкмо си бе направила чай, когато чу някой да чука на вратата. Тя отиде да отвори и извъртя очи, когато видя Елвира. - Какво искаш?

- А аз не желая, затова си върви. - изрече студено Силиа. Не мислеше, че сега е моментът за какво и да е разговор с Елвира.

- Да, тогава играта щеше да е ужасна. - въздъхна Силиа.

- Мога само да си представям какво щеше да е, познавайки те.

- За да не приключи играта твърде бързо. - въздъхна Силиа. - Предвид колко набързо трябваше да бъде скалъпена, защото не очаквах вас за съотборници, пак мина добре.

Силиа се засмя. - Явно наистина ядосваш грешните хора. - изрече принцесата.

Силиа отпи от абсента си. - Развръзката: Полицаят и лечителката умират заради лошите си решения и късмет. Скоро след тях умират рицарят и Силиа, а пророчицата остава завинаги затворена с труповете на тези хора, докато са…

Силиа се усмихна. - И е. Ще последваме полицаят и лечителката в отвъдното.

- Късно е за това, опасявам се. - изрече Силиа. - Скоро всички ще бъдем свободни. Жената се приближава до рицаря. - През цялото време исках да те мразя за това, че не избра мен, но не можех. Силиа стана от мястото си и с…

- Далеч. Избягах в друго кралство, където нямаше възможност някой да ме познава. Започнах да градя живота си наново и след като успях да си стъпя на краката реших, че е време да си отмъстя. - отвърна тя.

- Заради отмъщението? - вирна вежда Силиа. - Заради лъжата на пророчицата Лилит изгубих всичко в живота си, а дори не я познавах! И накрая разбрах, че го е направила, защото е искала да ми отмъкне любимия.

- Няма значение. Празните ви приказки не означават нищо за мен.

- Така и така двама от вас няма да са сред живите скоро, вече не виждам смисъл да се крия. - изрича похитителката и сваля качулката си. Пред отвлечените са разкрива фигурата на самата Силиа.

Похитителката си пое дъх. - Не мисля, че това ще се случи, полицаю. Чух история от едно село, че заради една жена загинал полицая в селото, жената така и не била наказана.

- Защото къде е забавната част да умрете още в началото? - пита похитителката и се обърна към полицая. - Господин полицай, разбрах вече, че ме чака какво ли не с тези закони. Всъщност, само глоба от 750 000 злато, която …