Търсене

- Сили може и да имаш, възможности не чак толкова. - усмихва се похитителката.

Похитителката се усмихна. - Защо да размисля след като тя точно това иска? Самоличността ѝ ще се пази още малко в тайна. - отвръща жената. - Може да имаш шанс да се измъкнете, пророчице, просто още не е настъпил.

- Отровен. - отвръща жената. - Кой да предположи, че от всички точно вие двамата ще умрете? Съдбата наистина е кучка.

Силиа не можа да сдържи смеха си. - Не мога да повярвам, че буквално на крачка от спасението, ти се провали. - тя продължи да се смее, сетне стана сериозна. - Похитителката нарежда на слугите да приберат кутиите. Симптом…

- За съжаление. - тихо промърмори Силиа и извъртя очи. Тя се обърна към Халон. - А беше толкова хубаво извинение! Разбира се, че полицаят трябваше да обърка всичко накрая. Въпреки това обаче, си заслужи да опита късмета …

- За съжаление. - измърмори под нос Силиа и отпи няколко глътки от халбата си, сетне се обърна към Халон. - Немлъкващия полицай е странно тих. Той готов ли е с извинението си?

Похитителката се засмя, когато видя какво хвърли Елвира. - Е, изглежда лечителката е сигурна пътница. Освен сегашните симптоми вече започва и да ѝ се гади. - изрече тя и се обърна към двамата спорещи. - Проблеми в рая, г…

Похитителката въздъхна. - Лечителката може да пробва късмета си в кутиите. Ако хвърлиш над 13, имаш възможност да се сдобиеш с противоотрова.

- Вече разбирам защо между вас двамата никога няма да се получи, пророчице. Уж го обичаш, пък продължаваш да съдиш изборите му. - засмя се похитителката и се обърна към Елвира. - Постарай се още малко.

Похитителката кръстосва ръце. - То се радвайте, че са само те. Изглежда с пророчицата имате шанс да се измъкнете живи от тук и да си създадете така мечтаното от нея семейство. - засмя се жената и се обърна към полицая. -…

Похитителката се засмя. - Е, изглежда лечителката няма да си върти номерата наоколо повече. - изрича тя и се обръща към рицаря. - Още не ви трябва да знаете.

- Аз какво казах предният път? Може да съм нея, може и да не съм. - отвръща похитителката и се обръща към лечителката. - Ако хвърлиш 15 или повече, ще можеш.

- Всъщност, щяхте. - прекъсва ви похитителката. - Реално, всички са тук заради теб, пророчице Лилит. Ако не беше решила да разпространяваш неверни слухове, нямаше да сте тук. Силиа щеше да продължи да живее в лъжи и живо…

- Беше ти достатъчно. - изрича похитителката.

- Чудесно, току-що те ухапа отровна змия. Започваш да се потиш, зрението ти се замъглява, тялото ти бавно се парализира.

Силиа си пое дъх. - Тогава си избери кутия.

Силиа присви очи. - Защо си избрала да се отчуждение след като си знаела всичко за Силиа и си я познавала добре?

Похитителката си пое дъх. - Учудващо, още една истина. - изрече тя и се обърна към Елвира. - Ти готова ли си?

- Добре. Въпросът към рицаря е кое е било по-ценно за него: Силиа или доброто му име?

Похитителката въздъхна. - Не мога да повярвам, че ще чуя истина точно от твоята уста. Браво, измъкна се и този път.

Силиа въздъхна. - Въпросът към пророчицата е защо разпространи слуха?

Похитителката се усмихна. - Поздравления, току-що те ухапа отровен паяк. Скоро след това, започваш да изпитваш изтръпване в цялата си ръка, засилващи се болки на вълни, студена пот.

Похитителката скръсти ръце. - Наполовина истина, лъжливи служителю на реда. - изрече тя. - Избери си една кутия и бръкни в нея.

Силиа погледна записките си. - Въпросът към полицая е защо е повярвал на слуховете, а не на собствената си сестра?

Похитителката си пое дъх. - Следващият етап е истина или смъртоносно предизвикателство. Ще ви задам по един въпрос и вие ще изберете дали да отговорите на него или да бръкнете в кутия с нещо може би опасно. - изрече тя. …