Търсене
5682 поста от Силиа Фингел
Силиа се обърна към Елвира. - Ти защо си толкова кисела? - завърза разговор с нея тя.
Силиа извъртя очи. Разбира се, че лисугерът нямаше да пропусне да се появи. Кой знае какво щеше да се случи и този път.
Силиа си поръча абсент, защото знаеше, че ще има нужда от нещо силно. Нямаше как онзи противен лисугер да не вземе да се появи и тоя път. Принцесата си поръча и някаква вариация на салата Цезар, обаче с морски дарове и и…
Силиа извъртя очи. - Изглежда ти си тази, която не пропуска дозите си.
Силиа дойде и поздрави присъстващите, сетне седна на един стол до Елвира.
След като сервитьорът прибра златото, Силиа стана от мястото си, следвана от Елвира и Евдемия. Трябваше с нещо да се разсейва, но не можеше да открие с какво.
- Хубаво. Сигурно чака лисугера, а ако тя се появи, нервите ми сигурно няма да издържат. - изрече Силиа и повика сервитьора, за да плати сметката си.
- Не, Крисчън има някакъв предмет, с който се предпазва от уменията ѝ, но не съм сигурна дали би могъл да ѝ стори нещо, ако го нямаше. - изрече принцесата. - От последното парти обаче, изглежда няма смисъл да се притесня…
- Не е лъжа, че искам да я няма, но ако исках да я убия, щях да търся как, макар и да не съм сигурна има ли начин. - въздъхна Силиа. - Той краят ѝ все някога ще настъпи, жалкото е, че няма да съм там, за да го видя.
- Може би. Колко силна ще е тази срещу дракон?
- Не, добре съм. Жалко, че никъде няма локация за убиване на лисугери. Щях да ходя всеки ден.
Силиа все още беше разгневена. Тя си седеше тук и умираше от яд, а Крисчън най-спокойно си седеше на една от масите и се взираше някъде си.
- Надценено, надценено вино. - изрече Силиа. - Пийте, аз не искам. Никакъв шанс да пия за тия двамата.
Силиа отново скръсти ръце. - Беше ѝ изпратил някаква покана, някакво злато. Само дето не си легна с нея пред всички. - лицето ѝ почервеня от ярост, когато се сети за това. - Всички полудяха, думи нямам вече.
- Е, не чу ли? От Арус. Поводът сигурно ще е нещо свързано с Крисчън и Нана, той Арус сигурно обожава да прави поводи за тях. Я още нещо скъпо ѝ е взел, я са се сгодили. Вече няма да се учудя. - изсумтя принцесата. - Каж…
Силиа отново въздъхна и скръсти ръце. - Беше дошъл веднъж да търси съвет от нас, но изглежда не се е вслушал в думите ни. - изрече принцесата. - Обяснихме му, че ти по-добре разбираш ситуацията си и че ако иска да бъде с…
- Права си, предполагам. - изрече Силиа.
- Като разбера ще кажа. - отвърна принцесата. - Поръчай си каквото пожелаеш, ще платя.
Силиа въздъхна и погледна бегло към Крисчън. От една страна Елвира имаше право, от друга, принцесата изобщо не усещаше правилно цялото нещо. Може би грешката беше наистина в нея, дори и в Ефос никой не бе казал да не се …
- Не знам дали по този начин няма да си навредя повече. - въздъхна Силиа.
Силиа въздъхна. - И пак нищо няма да се случи. Това в таверната ми дойде като награда. Сигурно нямаше да отида на срещата или щеше да стане като предишния. - отвърна принцесата. - Не мога да разбера какво толкова ми има.
- Розан ли? Права си, под ръка ми е. Даже е доста добра опция, няма да ме е страх дали нещо няма да се обърка ужасно много. - отвърна Силиа и се обърна накъдето гледаше Елвира, сетне извъртя очи. - Е, кралството не е тол…
- Повечето? - вирна вежда Силиа. - Те всички са. Двама от тях са ми братя, с Каво никога не бих имала такива отношения, ще ме прощаваш, с Конър също. Ако бях някаква по-ненормална като Лилит сигурно щях да се навия да сп…
- То и до там не се стигна даже. Не ме интересуваше името му и него не успях да науча, но историята е следната: говоря си с идиот А и се уговаряме къде да се видим и как да се случат нещата. В следващия момент идва идиот…