Търсене

- Похитителката не би приела съвет от предателка. Жената напомня на лечителката, че играта не е приключила и всичко може да се обърка много накрая. - отвръща тя и поглежда рицаря с присвити очи. - Рицарят много да не зна…

Силиа се засмя. - Добре. Първо излезте, после ще видим. - изрече тя и погледна изпод качулката си похитените. - Е, готови ли сте за следващия кръг или все още ще има хора, които ще се правят на герои?

Силиа се намръщи. - Е, жалко, че полицаят все пак няма да умре. Лечителката изследва кръвта му в чаша с някакви билки и успява да разбере с какво си има работа. - отвръща похитителката. - След по-малко от половин час веч…

- Съвсем уравновесения индивид реши да вярва в лъжи и да зареже любимата си, за да запази стабилно присъствие пред останалите. - въздъхна похитителката и се обърна към Елвира. - Ако хвърлиш 10 може да пробваш.

Силиа стрелна гневен поглед към Лилит. - Гледай си работата, Лилит и стига си се занимавала с мен. И така, предният път приключихме там, където полицаят бе отровен с ястие, лечителката изкара късмет, кой да повярва, и сп…

Силиа се обърна към нея и се настани на мястото си. Халбата ѝ отново бе пълна с абсент. - Не. Просто рицарят предния път изрази почти негодувание, че салати няма, затова този път ще поправим това. - отвърна тя и се обърн…

Силиа отиде да отвори. - Хайде, влизайте. - изрече тя. Този път освен алкохола беше наредила за всички и по една чиния салата Цезар.

Силиа бе поканила тия говеда да играят отново и вече ги очакваше.

- Лилит, просто мълчи. Съжалявам, но бързам.

- От тук? - вирна вежда Силиа. - Ще видим дали някой ще иска да спаси немлъкващия полицай.

- Е, за щастие салати няма. - засмя се Силиа.

- Изглежда смъртта на полицая няма да е толкова бърза, колкото на похитителката ѝ се иска. Дори и през болката, той продължава да се прави на интересен. - изсъска принцесата и погледна часовника. - Я, колко е станал часъ…

- Печеля каквото печеля. - усмихна се многозначително жената. - Симптомите на полицая са силни болки, замъглено зрение и слаби крайници.

- И така. Браво на лечителката, тя избра правилно и изтегли ястието с противоотровата. След като го изяжда се чувства много по-добре. - изрече тя и погледна останалите играчи. - Рицарят и пророчицата изкараха късмет, кой…

- О, не мога да повярвам, страничното хоби на лечителката - хазарта най-сетне ѝ донесе късмет. - Силиа отпи от абсента си. - Лечителката надушва, че чиния номер едно мирише по-силно от останалите. Лечителката избира ли я…

Силиа се засмя. - Изглежда отровата е отключила ново умение в лечителката - куче следотърсач. Хубаво. Ако хвърлиш 8 или повече.

- Похитителката вече съжалява, че просто не ви е натръшкала всичките още в началото. - промърморва Силиа.

- Похитителката ви не се интересува от поредната напразна заплаха на полицая, по-добре да започне да си ги спестява, той тук власт няма. - отвърна Силиа. - Полицаят по-добре да избере чиния.

- Лилит, Лилит... - засмя се Силиа. - За съжаление, пророческите ти умения не могат да ти помогнат. Времето почти не ти стига, за да видиш в коя чиния слугата сипва противоотровата.

- Ако хвърлиш 8 или повече, можеш да надникнеш в бъдещето и да разбереш.

- Може и да си права, кой знае. - сви рамене жената. - Етап втори. Две от тези ястия са отровни, а в едно от тях се крие противоотровата за лечителката. Много внимавайте какво ще изберете.

Силиа се усмихна. - Похитителката не се вълнува от напразната заплаха на полицая. Ще имате шанс да спасите лечителката, не се тревожи. - обърна се тя към рицаря. Жената плесна с ръце и слугите отново се появиха. Единият …

- Хм, пророчицата продължава да говори небивалици. - изрече тя и погледна Елвира и Крисчън. - За противоотровата ще разберете скоро. И кой е казал, че не съм Силиа? Казах, че може да съм, а може и да не съм. Ако съм, съм…

- Кой знае наистина? Може да е сред вас или някъде другаде.

Силиа поклати глава. - Поради странни причини, онези които трябваше да заемат твоето място и това на Халон не присъстват. Пророчицата да се задоволи със своята част от историята. - отвърна жената и се обърна към Крисчън.…