Търсене

Силиа се надигна и избърса сълзите си. - Нищо сериозно, предполагам. - изрече тя. - Не мога да разбера постъпките на баща ни. Не беше изцяло лъжа. Не можеше обаче да му сподели най-гадната причина за състоянието си. - Пъ…

Силиа и Исай се прибраха. Принцесата веднага си отиде в стаята и легна на леглото си, след което даде воля на сълзите си. Добре че си беше тръгнала, сигурно нямаше да може да се сдържа още дълго пред онази проклетница На…

- Такива са условията. - сви рамене Силиа. Нямаше за какво повече да остава, тази и без това я дразнеше. Принцесата извади кесията си. - Ще платя и сметката на драгия лисугер. И без това явно скоро ще обеднее. - изсмя се…

Драконите на Силиа дойдоха сами на Ониксовия остров. Те откриха един черен рицар и Клеодора веднага го нападна с Черешов цвят, а след това и с Крясък. Преди да успее да се окопити, Лукресия го нападна с Дъжд от кости и К…

- Горката. - засмя се Силиа. - Не разбирам обсесията ви с това злато, но изглежда е поредната кофти черта на расата ви. - продължи да се смее принцесата.

Силиа поклати глава. - Не питаш когото трябва, опасявам се. Аз не командвам Крис, въпреки че явно всички имате такова мнение. - извъртя очи принцесата. - И между какво застава той? Между теб и скъпите ти клиенти? Едва ли…

Силиа се засмя. - Сякаш бих ти позволила. - изрече тя. - Достатъчно е какво стори срещу Крис и как се опита да застанеш между нас. Знам, че за вас е непонятно подобно нещо, но всяко нещо си има последствия.

Силиа сви рамене. - Виното вече започва да говори, нямам представа какви глупости дрънкаш. - въздъхна принцесата. - Да се надявам Крис да те убие? О, не, изобщо. Много добре знам какво ще стане после - ще се изправи пред…

Силиа присви очи. Беше ли се издала за нещо? - Да, права си. Въпреки че притежава онова устройство не те е наранил, нали? Значи не ти мисли злото, за разлика от теб. - извъртя очи принцесата.

- Просто сте луди. Крис не би наранил някого просто така. Силиа отново почувства как студена пот избива по тялото ѝ. Защо не можеше да говори неща, които бяха истина, без да си припомня ужаса, който изживя?

- Сякаш не можеш да си купиш други. - извъртя очи Силиа. - Никой не ти е виновен. Толкова ли нямаш достатъчно място в това така прекрасно имение, че някакви хора вече те отбягват? - изсмя се принцесата.

Силиа сви рамене. - Не е моя вината. - отвърна тя и отпи от чашата си, сетне си поръча още една.

- Защото не ти вярваме? Ще прощаваш, лиси. Не знам за него, изглежда ти вярва доста повече отколкото аз. - изрече Силиа и показно почти събра палеца и показалеца си. - Ей толкова не вярвам, че няма да посмееш да нараниш …

- Тогава не знам какво очакваш, че аз мога да направя. - изрече Силиа, опитвайки се да запази спокойствие. - Също така, все още не те е убил, явно далеч няма такива намерения. А талисмана навярно използва, за да се предп…

- Да те нападне? - вирна вежда Силиа. - Крис не би сторил подобно нещо. За миг, тя застина. Споменът от онова, което изживя я връхлетя и бързо отмина. Тя с трепереща ръка взе чашата си с вино и отпи няколко големи глътки…

- Не разбирам защо очакваш да се държи добре, предвид как ти се държиш. - извъртя очи Силиа. - Нямам за какво да се извинявам, предвид че нищо не съм му направила. Дори не комуникирам с него.

- А не е ли помощ, противен лисугер? Излъга се, че си болна и ти помогна, а ти се хранеше с енергията му. Не стига това, спаси те от гнома, после ти намери дом, който разбира се, не е бил по лисичите ти стандарти. Накрая…

- Щом все още се занимава с теб, защо изобщо мислиш, че ме слуша? Не си взе поука от глупостите на Юки и сега започна и на теб да помага. - изсумтя принцесата. Отново започваше да се ядосва, а изобщо не трябваше. Тя отпи…

Силиа присви очи. Крисчън беше при Нана? - Той не е ли в собствения си дом? - изсмя се горчиво тя. - Купил ти е имение, какво му пречи да стои там? И не знам защо си мислиш, че би ме послушал. Защо, по дяволите, трябваше…

- Нямам представа за какво говориш. - въздъхна Силиа. Не биваше да си поръчва втора чаша, трябваше доста по-рано да си тръгне.

Силиа се обърна към дразнещо познатия глас на Нана и извъртя очи. - Но разбира се, страхотният ми късмет. - изсумтя принцесата.

Силиа и Исай дойдоха до таверната. Принцесата си поръча бяло вино и барманът я изгледа подозрително. Явно още не беше забравил историята с чашите. Тя седна на бара, а Исай остана до нея.

Силиа опита да спори, но бързо осъзна, че няма смисъл. Тя повика дракона на Афсол и двете излязоха от вилата.

Силиа не чу нищо, но видя как проклетницата Аша зашлеви брат ѝ. Принцесата се доближи до входната врата и на свой ред зашлеви принцесата. - Какво си позволяваш, нещастнице? - повиши тон тя.

Драконите на Силиа я чакаха на Ониксовия остров. След като принцесата се появи, трите започнаха да търсят черен рицар. Не им отне дълго да намерят такъв, този остров явно изобилстваше от тях. Тя се обърна към драконите с…