Търсене
5682 поста от Силиа Фингел
- Дано. - изрече Силиа. - Когато решиш да се прибираш, ще дойда с теб. Утре ще отида на лов и ще гледам бързо да приключа.
Силиа въздъхна. - Тя ти е наистина бясна. Ще ти е нужно време, особено след като ѝ кажеш каква е реалната причина за сватбата ти с Аша, защото извинявай, но "така трябваше" не е никак добра причина.
- Не се тревожи, добре съм. - излъга Силиа. Въобще не беше добре, но не можеше да му сподели. - Не го мисли повече, моля те. Справяли сме се с какво ли не, някак ще се справим и с това.
Силиа присви устни. Афсол не знаеше какво ѝ бе причинил Крисчън, не можеше да отиде там. - Няма да стане, батко. - изсмя се принцесата. - Лилит е там, Далия също. Предпочитам хиляди пъти да бъда нападана от хора на баща …
Силиа се обърна въпросително към него. - Какво има?
- Здравей, батко. - изрече Силиа и седна на канапето до брат си. Разбира се, той отново се наливаше с уиски. - Нали ти казах да не пиеш много?
- Че ще бъдат още по-безпощадни, ако трябва да дойдат пак. - отвърна Силиа. - Съжалявам.
- Ефоски шпиони. - отвърна Силиа и сълзи започнаха да се стичат по слепоочията ѝ. - Татко е разбрал, че съм давала на Аша отвари против забременяване и е решил да ми даде урок. Предупредиха ме да не го правя повече.
Не след дълго, Силиа дойде на себе си. В началото не осъзна къде се намира, но после видя лицето на Афсол и очите ѝ се напълниха със сълзи. Бяха я спасили, очевидно. - Мислех, че ще умра. Имах чувството, че не мога да се…
Силиа се бе прибрала до вилата, за да нахрани котките си. Когато приключи и щеше да си тръгне, тя забеляза, че входната врата е открехната. - Не помня да съм я оставяла така. - тихо изрече Силиа. Навярно беше забравила д…
Силиа се телепортира на Ониксовия остров и зачака драконите си. След като се появиха, трите тръгнаха да търсят черен рицар. Откриха един и Силиа извади от кожената си торба отровните шипове. - Нападнете го със специалнит…
Колкото и да не искаше да се връща във вилата си, Силиа трябваше да се погрижи за котките си. Тя се телепортира и влезе вътре и очите ѝ веднага се разшириха от изненада. Диванът ѝ беше покрит в брокат, а кутията му стоеш…
Силиа кимна и легна в леглото си, след което се зави и затвори очи.
Силиа отвори гардероба си и извади чифт чисто бельо, след което го облече. Хареса си една нощница и я облече, а след това взе бельото и роклята си от земята и ги остави в коша за пране в банята. Върна се в стаята си.
Силиа стана от леглото. Чувстваше се изморена. Тя влезе в банята и се почисти с вода, след което се изкъпа. След като беше готова, тя се върна в стаята си, където я очакваше Силас.
Силиа изстена и усети как тялото ѝ отново се понася към пътя на освобождението. След още няколко тласъка, тялото ѝ се разтресе и принцесата изстена силно. Пред погледа ѝ играеха черни петна. Чувстваше се разтърсена.
- Да. - стенейки проплака Силиа. Всичкото това напрежение вече я дразнеше. Тъкмо си мислеше, че тялото ѝ ще намери освобождение и Силас ѝ отнемаше това право.
На Силиа ѝ беше трудно да разбере какви ги говореше Силас. Принцесата усещаше, че ще свърши.
- Д-да. - изстена Силиа. Началото беше трудно, но сега ѝ харесваше наистина много.
Силас забърза темпото си и Силиа едва не изгуби баланса си. Тя намести ръцете си по-удобно, за да стои стабилно върху леглото и се остави в ръцете на Силас.
- Д-да. - изстена Силиа. Почти бе успяла да свикне с цялото това усещане.
Силиа опита да се отпусне. Силас ѝ позволи да свикне преди да започне да движи пръста си в нея. Тя изстена и стисна чаршафа.
Силиа легна по корем в средата на леглото и започна да се отпуска.
Силиа не знаеше как да отвърне, затова продължи да се занимава с това, което правеше.