Търсене

Силиа изсумтя. Щеше да ѝ разкаже друга подобна история. - Елвира е била нападната. По нейни думи от Афсол. - отвърна принцесата. - Вече е добре, но и двете знаем, че Афсол не би ѝ го причинил. Затова се питаме какво може…

Силиа дойде до замъка си и повика Мели, след което двете излязоха отвън. - Трябва да ми помогнеш с нещо, Мели. - започна принцесата. - Има ли отвари, които могат да объркат съзнанието или ума ти?

- Дано си права. - тихо отвърна Силиа. Трябваше да внимава. Ако Аша ѝ беше сторила това, трябваше да намери начин да го докаже. Надяваше се Мели да може да ѝ помогне.

Силиа поклати глава. - Не мисля, че сега е моментът. Тя е близка с Афсол, ще му сподели какво ми се е случило, а не желая това. Първо трябва да разбера кой ми причини това, после ще трябва да се моля за чудо да бъда в ко…

- Не точно. - въздъхна Силиа. - Утре ще поговоря с Мели. Надявам се тя да има поне някаква представа какво може да ми се е случило. После ще мисля как да продължа.

- Категорично не. - поклати глава Силиа. - Не мисля, че би се занимавал с подобно нещо. Ако сметне, че му преча просто ще ме убие. За какво му е да изпраща някой, който да ми причини това? Дори и да спра да се виждам с К…

- Не мисля, че са те. - изрече Силиа. - Лилит и Далия нямат причина, нищо не съм им направила, само споря с тях. Ако искаха да ме наранят заради това, щеше да се случи много по-рано. Колкото и да мразя противните лисици,…

- Аз също не мога да си обясня това. - наведе глава Силиа. - Опитвам се да намеря нещо нередно в този ужасен спомен, но освен поведението му, няма нищо нередно.

Сълзи избиха в очите на Силиа. Съвсем бегла усмивка застана на лицето ѝ. - Знаех си. Той не е такъв, няма как да е той.

Силиа изгледа Елвира неразбиращо. - Какво говориш? Какво става?

- Не съм гладна. - тихо отвърна Силиа. - Не мога да разбера защо не мога да се събудя. Защо продължавам да сънувам този кошмар?

Силиа изпи отварата и се отпусна върху канапето. Може би пък след известно време този спомен нямаше да е реален. Може би все още сънуваше кошмар, в който се разиграват последствията от станалото. Сигурно спеше много дълб…

- Не. - отвърна принцесата и избърса сълзите си, макар и да нямаше смисъл, те продължаваха да се стичат по лицето ѝ. - Те ще го убият, не мога да им кажа. Не мога да кажа на никого, не искам другите да разбират.

Силиа продължи тихо да плаче. Трябваше да си повтаря, че не е истина, защото нямаше как да е.

През сълзи, Силиа ѝ разказа всичко, което ѝ се случи снощи. Колкото повече разказваше, толкова повече не можеше да повярва. - Не знам как да го обясня, но не може да е той, Елвира. Нали? - погледна я тя. - Той... той не …

- Беше Крис. - изхлипа Силиа.

Силиа сведе глава. - Крис... - изрече толкова тихо, че не беше сигурна дали изобщо го каза.

Силиа погледна Елвира и няколко пъти опита да диша като нея, но сякаш не успяваше. Накрая вдиша и издиша бавно, следвайки темпото на Елвира. Постепенно, дишането ѝ се успокои.

Силиа седна върху канапето, не можеше да си поеме дъх. Сякаш щеше да се удави в мъката и болката си най-сетне. - Не мога... - изхриптя тя.

Силиа се телепортира направо в дома на Елвира. Не можеше да отиде при братята си, самата тя не можеше да си обясни станалото, не знаеше как щеше да го обясни на тях. - Елвира! - извика Силиа, надяваше се жената да я чуе.

Силиа се събуди и се надигна в леглото. Беше сънувала твърде реален кошмар, но не можеше да се събуди. Принцесата погледна ръцете си и видя червените ивици от въжето. Докосна устната си и напипа коричка. Значи станалото …

Извинява ѝ се? Имаше ли значение това извинение след станалото? Силиа продължи да хлипа тихо.

Силиа стисна очи. Божества, не можеше ли да умре в този момент? Колко гадни неща трябваше да изживее още? Смехът му отекна в ушите ѝ. Смях, който преди обожаваше. С какво беше заслужила и това?

Силиа извика от болка и започна да плаче по-силно. Това не можеше да се случва, беше някакъв кошмар. Не беше истина, нямаше начин да бъде. - Спри, моля те. - тихо се помоли тя.

Силиа усети, че Крисчън се изправи от леглото и чуваше как си съблича дрехите. Тя опита да се надигне, трябваше да избяга.