Търсене
5682 поста от Силиа Фингел
- Защо не опиташ да разговаряш с лейди Моника отново? Разкажи ѝ на какво си станал свидетел.
- Горката Селесте. Ти си единственият на когото му пука за нея и тя дори не можа да го разбере. - тъжно въздъхна принцесата. - Бъди внимателен с тази лисица.
- Дано планът на Далия да успее. - дори не знаеше как успя да изрече тези думи. - Селесте ще се чувства добре при теб, сигурна съм в това.
Силиа въздъхна. - Съмнява ме да се застъпи за нея. Би го сторила, както правеше до преди малко, ако има някаква цел. - изрече тъжно принцесата. - Горкото момиче, отново се върна на онова очевидно ужасно място.
Силиа въздъхна. - Съжалявам за това. Не знам какво е да си бил толкова близо до нея и същевременно толкова далеч. - отвърна принцесата. - И Нана си го заслужава, вече прекалява.
Силиа се приближи до Крисчън. - Добре ли си?
Силиа дочу спора между Нана и Крисчън. Съжаляваше, че Селесте се бе върнала обратно при ужасното си семейство, но много се радваше, че проклетата лисица нищо няма да получи.
- И явно съм имала основание. - изрече Силиа. - Това няма да приключи просто така, лисугер такъв. Принцесата реши да не се занимава с тази проклетница повече и се върна при Елвира. Изобщо не разбираше защо Крисчън бе реш…
- О, нима не се появи тук, за да помагаш на "добрата" - Силиа направи кавички с пръсти. - си приятелка Юки да ни наказва с Крис, задето сме ѝ се правили на важни, тъй като явно и тя се е помислила за нещо божествено като…
- Заври си къщата някъде, тя въобще не ме интересува. - изрече Силиа. - През цялото време се опитваше да създаваш недоразумения между мен и Крис, върви разбери защо. После аз съм се била държала безобразно.
- До никъде няма да стигнеш, слушайки простотиите на Далия. - изрече Силиа. - Няма толкова лъжлива змия като нея.
- Нямам неприязън към този цвят, нещата са съвсем различни. Не съм съвсем сигурна и дали искам да знам как си посмяла да мислиш, че бих наранила невинно дете. - Силиа започна да се изнервя.
Силиа сви рамене. - Изобщо не разбирам как си решила, че ние сме единствените руси и чернокоси хора в южното кралство, но все тая.
- Много наперена беше като ме заплашваше с уникалното си откритие. - изсмя се Силиа. - Не че имаше шанс да ти наема слуги каквото и да се беше случило, не съм толкова луда.
- Да, поне нищо му няма. - облекчено въздъхна принцесата. - След малко ще се върна. Силиа отиде да си допълни чашата с бяло вино, сетне отпи глътка и доближи Нана. - Е, какво стана, когато разказа на Крис, че съм тормози…
- Благодаря, предполагам! - въздъхна Силиа. - Хектор сега е във вилата ми и вече е добре, но се страхува да влиза в кошници и ми е трудно да го нося.
- И аз това се чудя. Афсол уж каза, че ще разреши проблема, но уви, нищо такова не се случва.
- Онази проклетница Аша го е наранила нарочно. Мели го е намерила затворен в кошница, което ме навежда на мисълта, че тази го е хвърлила от някой прозорец. - изсумтя принцесата. - И най-нагло смее да хвърли вината върху …
Силиа се усмихна на Елвира, но сетне усмивката ѝ се изпари. - Мели ми каза, че Хектор е пострадал заради някои хора в замъка. - изсумтя принцесата и стрелна поглед към Аша. - Трябваше да се прибера и да бъда до него.
Силиа отпи от чашата си. Трябваше Крисчън да се появи и тогава щеше да се заяжда с Нана и глупостите ѝ.
Силиа дойде на партито и поздрави присъстващите, сетне си наля бяло вино.
Силиа дойде до бойната арена и се записа за новото събитие. Надяваше се отборът ѝ да е от нормални хора.
Силиа дойде до бойната арена, за да си получи наградата. Принцесата си взе и допълнителната награда. Беше доволна. Силиа получава 1 000 000 злато и 200 кристала.