Търсене

Силиа извъртя очи. - Не питаш правилния човек, Лилит.

Силиа въздъхна. Вече съжаляваше, че се е върнала от почивката си. Наистина трябваше да отведе строители на онзи остров, да ѝ построят къщичка там и тя никога повече да не се върне обратно. - А на тебе подарявали ли са ти…

- А защо въобще трябва да ми подарява нещо? Аз също не съм му подарявала, не виждам защо да искам подобно нещо.

Силиа въздъхна. - Лилит, съвсем си полудяла. Не виждам защо да плащам на Крис, за да бъда с него. - отвърна принцесата. - Пък и той си има пари, едва ли скоро би стигнал до там да продава подобен тип услуги.

Силиа се засмя. - Не питаш правилния човек, Лилит. Нямам нужда от къща и диаманти, както казах - не съм изпаднала, за да имам нужда от подобни неща. - отвърна Силиа. - Някаква друга простотия ще питаш ли?

Силиа извъртя очи. Хайде пак простотии. - И как бих могла да знам? - попита принцесата. - Пък и не съм толкова изпаднала, че да имам нужда от къща и диаманти. И сама мога да поддържам добрия си начин на живот.

Силиа сбърчи вежди. - И? По какъв начин ме засяга това?

Силиа дръпна ръката си. - Какво искаш, Лилит?

Силиа сви рамене. - Тогава ще си намеря друго занимание или пък ще отида на друг остров.

- Защото е чудесно да останеш сам с мислите си и дни наред да не се занимаваш с разни идиоти. - отвърна принцесата.

- Смятам пак да ида, но ще трябва да взема строители със себе си, за да ми построят поне някаква къщурка. И ще трябва да отивам поне с разнообразие от плодове и зеленчуци, иначе много бързо ще намразя риба. - засмя се пр…

- Беше добре, като изключим някои неща. - въздъхна Силиа и посочи зачервеното си лице. - Докато успея да си направя читава шатра, бая дълго стоях на слънце. Нямаше и разнообразна храна, но като цяло беше добре. Поне няма…

Силиа се беше върнала преди минути от почивката си. Принцесата дори не успя да разбере кой беше организаторът на партито. Тя набързо се преоблече и тръгна към покрайнините. Беше леко изгоряла, тъй като на безлюдния остро…

- Защото няма да се получи и пак ще изгубиш живота си. - сви рамене Силиа. - Прави каквото искаш, мен не ме интересува. Принцесата реши да си върви. Трябваше да си събере малко багаж и да вземе Клеодора, след което да от…

Силиа се засмя. - Пак няма да се получи, съжалявам. Просто се откажи.

- Планът ти е абсурден. Ще намериш смъртта си, когато прекрачиш прага. Като толкова искаш се пробвай, аз нямам намерение да се занимавам с подобни неща.

Силиа още повече се погнуси. - В никакъв случай. - изрече принцесата. - Имам си много по-хубави предстоящи неща от проклетите лисици. Не съм аз тази, която ще си отмъщава. Все има нещо по-силно от тях, тогава ще си го по…

- Съмнява ме, но се пробвай, щом искаш. Колкото и да ги мразя, в това няма да участвам, имам да върша много по-хубави неща от това.

Силиа се засмя. - Това е абсурдно. Ще те убие и ще ти вземе златото, дори няма да се стигне до "налапване". - изрече принцесата. - Те така правят.

- Не мога да бъда по-съгласна, че са напаст, но няма как да се съглася на подобно нещо. - изрече Силиа. - Ще изгубиш живота си, ако пробваш нещо.

Силиа се изсмя. - Че са долни, долни са. За курви не съм сигурна, но сигурно са и такива. - отвърна принцесата. - И смяташ, че мъжа няма да се усети? Няма да се получи, не си струва да си жертваш живота заради нещо таков…

Силиа се погнуси от казаното. - Може и двете да ги мразя, но това е повече от отвратително. - изрече принцесата. - Пък и няма да успеем да ги надвием. Проклетите лисици може и да изглеждат като лесна цел, но не са. Ще ни…

Силиа въздъхна. - Съжалявам за станалото с брат ти. - изрече принцесата. - И да, не ги харесвам, но и не виждам с какво бих могла да ти помогна.

Силиа се обърна към този гном. Чудесно, още един ненормалник на главата ѝ. - Здрасти. - изрече тя. - С какво можем да ти помогнем?

Силиа нервно се засмя. - Че то има ли накъде повече? Целият ми живот се обгърна в разни недоразумения и ненормалници. - отвърна принцесата. - Заради това утре се махам от тук.