Търсене
24 поста от Силиа Фингел в „Партито на Лилит“
Силиа се засмя. - В Ефос бих могла да ти построя такъв палат. Тук няма да ми стигнат средствата.
- Не ѝ вярвам, но ще видим. - изрече Силиа и реши да наблюдава случващото се. Надяваше се плановете на Юки да се провалят, искаше да продължи да работи с империята.
- Ако това е целта ѝ, пак е лошо. Те ще вдигнат много цените на съставките си, за да препечелват.
- Да, опитва се да затрие тази империя и явно ще ѝ се получи. - въздъхма Силиа. - Дотук с работата ми с Калабрия.
- Жалко за детето. - изрече Силиа. - Разбирам, че е била много наранена от постъпката на Сантяго, но не биваше да си го изкарва на горката Селесте.
Силиа въздъхна. - Дано се осъзнае скоро и промени решението си. Селесте заслужава по-добър начин на живот.
- Аз имах предвид връзката ѝ със Сантяго. - изрече Силиа. - Малко не ги разбирам там, но и не желая. И си прав, идеята ѝ да остави Селесте наистина не е никак добра.
- И вашето не е било лесно. Можем само да предполагаме какво щеше да стане, ако семействата бяха разбрали за връзката им. Тя беше тайна, нали?
Силиа поклати глава. - Не. Аз нямам и много време да бъда край него, но когато мога той отказва. Казва същото, което и на Елвира - така трябвало. - въздъхна принцесата. - Мисля, че донякъде знам какво го измъчва, но не с…
- Дано скоро сподели, за да измислим начин как това да приключи. - въздъхна принцесата. - Не ми харесва какво прави със себе си. Затваря се в библиотеката и се налива.
Силиа се засмя, макар и да не беше особено смешно. - Ще се разбере някога какво наистина го е накарало да се ожени за нея. От Елвира знам, че е отказвал. Не знам татко как го е принудил да го стори.
Силиа въздъхна. - Е, да. Надали има кой да те принуди да се ожениш насила.
Силиа въздъхна. - След сватбата на Афсол и Аша, не спира да ги засипва със странни подмятания. Разбирам я де, това ни дойде като гръм от ясно небе.
- То ние сигурно сме си болни. - засмя се принцесата. - Странно ще е да се оправим. Предполагам, че скоро Каво ще започне да се прави на Евдемия, Лилит също няма да стои кротка. Напоследък и Елвира взе да се прави.
- Още не са започнали, но вероятно скоро. - засмя се Силиа. - Спокойно парти няма да е типично за нас.
Силиа извъртя очи, още една ненормалница. - Тук се напълни с луди. - измърмори под нос принцесата и отиде да си налее чаша бяло вино. Забеляза и че Крисчън бе пристигнал. - Здрасти, Крис.
- Благодаря за загрижеността, но не си търся съпруг. - изрече Силиа и въздъхна. - Казах и на императора по време на церемонията, влюбена съм в друг.
Силиа се изсмя. - Изобщо не разбирам кое те кара да мислиш така, но все едно. Не ми трябва позиция в харема ви, нито интимни отношения с императора, за каквито намекваш.
Силиа се изсмя. - Само не смейте да ме заплашвате. - изрече тя. - И в Калабрия ще ми се налага да идвам, все пак работя с производители на съставки за парфюми.
Силиа вдигна ръка, за да накара тази да млъкне. - Нищо подобно! - изрече тя. - Трябваше да замина за известно време, тъй като не исках да се засичам с крайно неприятен за мен човек тук и отидох в Калабрия. Беше за кратко…
Силиа се обърна към тази. Беше ѝ позната. - Фанг Лилуо бяхте, нали? - изрече тя. - Престоят ми в Калабрия беше за кратко, някакъв проблем ли има?
Силиа въздъхна. Афсол прекаляваше с алкохола и принцесата се боеше, че може да се пропие, докато дойде време да се разведе с тази Аша.
Силиа дойде до покрайнините и поздрави присъстващите.