Търсене

Силиа пожела лека вечер на Катрин и си тръгна.

Силиа въздъхна. - Елвира, може и да не я харесвам, но не съм чудовище. - отвърна принцесата. - Не ми е приятна, но не смятам, че е заслужила наказание.

Силиа извъртя очи. Изобщо не ги харесваше тези и нямаше намерение да им се меси в странните отношения.

Силиа беше отвратена. Този толкова спокойно говореше за това, че не беше истина. - Не, благодаря! - изсъска принцесата. - Не ви знам наказанията, но надали са безобидни като мъмрене и стоене в ъгъла с вдигнати ръце. Мака…

- В Милбърн. - натърти на последното Силиа. - Тук не е Милбърн. Дори и в Еритос няма да те накажат, защото си си позволила да саботираш нечия боя за коса или да твърдиш лъжи за хора, които не познаваш.

Силиа скръсти ръце. - Може да се каже, но се разправих с нея. - отвърна принцесата. - Не виждам защо да бъде наказвана, това е прекалено.

Силиа сбърчи вежди. Този пък защо я питаше това? - Да я накажеш? - попита тя. - Не виждам причина за подобно нещо.

Силиа извъртя очи. И тези ли мислеха, че е незабележима?

- Кой да знае. - въздъхна Силиа и се отдръпна от тази. Тя отиде и отново си наля вино. Не знаеше на какво да се надява с тази Аша повече.

- Помагахме му тогава и имах по-голяма нужда от теб да се уверя, че той ще се оправи. - отвърна Силиа. - А останалото... ти беше синя, инфаркт ли трябваше да му докараме?

Силиа изсумтя. Крисчън наистина ли ѝ предложи да говори с тази? - Че кой ти е забранил?

Силиа стисна ръце в юмруци. - И какво е предложението ти? - попита тя Крисчън.

Силиа изсумтя. - Тя съпругата на брат ми никога не разбира нищо правилно. - изсъска принцесата. - Твърде много ѝ стана.

Силиа не успя да се стърпи и зашлеви нещастницата. - Нищо не си разбрала като хората. - извика тя. - Нямам нищо против лейди Моника, но не бих желала да приличам на нея. И не за друго, а заради нелепите слухове, които и …

Силиа чу думите на Аша и побесня. Тази серизоно ли каза това?! Тя захвърли ядно чашата си с вино на земята и застана пред другата принцеса, прекъсвайки разговора им. - Ти чуваш ли се? - извика тя. - Кога, по дяволите, съ…

Силиа не можеше да повярва на това, което чува. Аша толкова тъпа ли беше, че щеше да обсъжда това с Крисчън толкова близо до нея? Принцесата се преструваше на незаинтересована, но определено бе наострила слух.

- Нищо не изпускам. - изрече Силиа. Тя си наля вино и се отдалечи от Лилит.

Силиа скръсти ръце. - Не разбирам накъде биеш, Лилит. - въздъхна принцесата. - Не ми трябва покана в този момент. Пък и не мисля, че бих приела, знаейки че ще бъда под един покрив с вас трите.

Силиа извъртя очи. - Единственото хубаво нещо там ще са Крис, Беатрис и Арус. Въпреки това обаче, нямам никакво намерение да бъда под един покрив с вас, нито бих се натресла без покана. - отвърна принцесата.

- Радвам се за вас. - отвърна Силиа незаинтересовано. - Под един покрив с теб, Далия и Нана обаче не звучи забавно. Принцесата въздъхна. След историята с опиума, надали вече бе добре дошла като гостенка в имението за пов…

"О, дано в главата му се върти убийството ви, мастии долни.", помисли си Силиа с усмивка.

"Дано покани Юки и ви затвори заедно с Далия в някаква стая и ви убие. И без това си го заслужавате.", помисли си Силиа и отиде да си налее вино.

"Ами тогава се връщайте там и никога повече не идвайте тук.", помисли си Силиа и за пореден път извъртя очи.

Силиа отново извъртя очи и отпи от виното си. Беше сигурна, че Нана сама си е сторила това, за да се намърда отново в имението. Явно целта ѝ е била да си намери богат съпруг, когото да измами и убие.

Силиа извъртя очи. Разбира се, не очакваше нещо по-различно от приятелка на Юки. И тази луда възнамеряваше да заграби богатствата на някой невинен и да го убие след това.