Търсене

- Разбира се. Не съм клюкарка. Вие ще решите кога да кажете на всички. - отвърна Сандреа. - Обаче не си прав за Силиа. Принцът реши да се оттегли. Надяваше се всичко да се нареди в положителна посока. Бебето не заслужава…

- Тя ни е сестра. Може и да си я отписал, но бебето няма вина. То ще реши дали иска леля си в живота си или не.

- Трябва да кажеш на Аша защо го правиш, макар и да не ти харесва. - въздъхна Сандреа. - А Силиа? Ти си решил, че не е част от семейството, но тя има отношения с Елвира, ще е леля на бебето.

- Сякаш ти е за пръв път. - засмя се Сандреа. - Обаче... има пречки, наясно ли си? Аша е в картинката.

Сандреа беше още по-изненадан. - Виж ти. И в най-смелите си мечти не бих предположил, че нещо подобно ще се случи между вас. - отвърна принцът. - Поздравления! Сигурен ли си, че е твое?

Сандреа се изненада. - Аша е бременна?

Сандреа въздъхна. - Странно. Не съм те чувал да казваш това, откакто Аша влезе в животите ни. Какво става?

Сандреа забеляза Афсол навън. Брат му пиеше уиски на беседката и изглеждаше странно щастлив. - Пиян ли си? - попита той, след което седна срещу него.

Сандреа кимна и допи уискито си. - Дано само го приемат без много драми. - въздъхна той и реши да си ляга.

Сандреа въздъхна. - Ще видим. Започвам да изпитвам леки съмнения дали Аша няма някакъв проблем.

- Подновил си отношенията си с Елвира? - изненада се Сандреа. - Заради това ли си в добро настроение тия дни?

- Не знам, наистина. - отвърна Сандреа. - Посещавам Аша всеки ден, но това не помага. Вече изобщо не се чувствам приятно в цялата тази ситуация.

- Значи не са познали. - отвърна Сандреа. - Все едно. Принцът излезе от стаята на Аша и отиде в кабинета на Афсол. Наля си чаша уиски и седна на канапето, след което тежко въздъхна.

- Ние нямаме години. - изрече Сандреа. - Започвам да си губя търпението, представям си на Афсол какво му е.

Сандреа се засмя. - С майката на дъщеря ми бях буквално веднъж. Вярно, доста по-късно разбрах, че е родила и че детето е мое, но не съм сигурен, че проблемът е в мен.

- То това може и да е така, но не се знае дали нямаш проблем с оплождането. - изрече Сандреа.

Сандреа вече не издържаше на последствията от плана си. Напоследък му отнемаше все повече време да си свърши работата с Аша, което го дразнеше. От друга страна, тя така и не забременяваше. - Преглеждала ли те е опитна ак…

Сандреа сви устни. Сега нямаше за какво да говори с Афсол, нямаше да има смисъл. Можеше само да се надява Силиа да реши да се подложи на лечение.

Сандреа последва Афсол, който отиде в кабинета си и си наля голяма чаша уиски. - Трябваше ли да я удряш?

- Изглежда твърде много те е страх от последствията този път. - изрече Сандреа. Не вярваше, че някой я е натопил. Той прибра и нещата от скрина ѝ. - Имаш ли документи тук?

Сандреа продължи да прибира дрехите ѝ. - Предният път си призна и се оправи. Сега не разбирам защо упорстваш.

Сандреа въздъхна и реши да ѝ помогне да си събере нещата. Започна да сгъва роклите ѝ и да ги прибира в куфарите, с които бе дошла. - Трябваше ли наистина да постъпваш така? Ако ми беше признала, че употребяваш онзи път, …

- Заради това ли избра да отидеш на онзи самотен остров? За да не ти пречи никой да се друсаш? - Сандреа се обърна към нея. - Подозирах, че взимаш, но не исках нищо да кажа. Не исках да съм прав.

Сандреа побърза да влезе в стаята, за да спре Афсол, ако решеше да нападне Силиа. - Силиа?

Сандреа бе дочул викането на Афсол и реши да отиде при тях, за да не си излее Афсол гнева върху Силиа. Принцът идваше от другата страна на коридора и не забеляза, че Аша се криеше зад вратата. - Какво става?