Търсене
159 поста от Балтазар
Балтазар влезе в публичния дом и се усмихна широко, когато видя Клодия и човешката жена, с която си беше говорил наскоро. - Проблеми няма никъде. - жизнерадостно възкликна сатирът. - Клодия, отивай и се приготвяй, ей сег…
Балтазар се надяваше и тази пичка да дойде да се ебе в Приказен Блян. Изглеждаше по-малка, ама не беше проблем. Сатирът реши да си тръгва също, и без това в тази гадна гора живееха само противни и нагли създания.
- Мхм, супер. Ако искаш и ти ела. Ще стане яко ебане. - продължи Балтазар.
- Еми де да те знам как ще ѝ казваш, ама е от туй вашето Еритос и тя. Една с червена коса, скоро идва и много яко я ебахме в Приказен Блян. - със задоволство отвърна сатирът.
- Еми те са си такива, роби и курви. - невъзмутимо отвърна Балтазар. - Оставяй ги ся тия елфки, да кажеш на онази яката мацка да дойде пак да я ебем в Приказен Блян.
- А, то не е чак такава загуба, ама наистина е доста луд. - пренебрежително махна с ръка сатирът. - Някакви елфки, голяма работа.
- Еми ебали са две елфки и те са умрели. При вас нямате ли си елфки? - намусено отвърна Балтазар.
- Нашия е хубав, щото имаме доста лисици, а те са големи курви. - невъзмутимо отвърна Балтазар. - И като вашия е толкоз хубав, защо тоя вашия Каво и коня му идват тука да убиват мойте работнички?
Балтазар се замисли за момент. - Еми имаме много хубав публичен дом Приказен Блян. Там е много хубаво. Имаме планина Дерт ама тя е ужасна, недей да ходиш там, много е тъпо. Тая гора Грознолес и тя не става много.
- Абе вие в туй вашето Еритос не си ли говорите? - избоботи господарят на Валдора. - Тука търгуваме с прекрасни патки. Данъкът на всеки жител, за да живее в моята хубава Валдора е пет патки на месец. Майка обаче реши да …
- Еми как защо, като е гадна фея? Те всичките феи са такива и това си заслужават. Пък и не щеше да правим данъка с патките, аз като казвам че е тъпа патка тя самата... - размърмори се съществото.
- И? Много е гадна, нали? - повдигна вежди чудовището.
- Оф, на всичките трябва да ви се обяснява, значи. Аз съм пак, ама е от преди 700 години, майка го рисува. - гордо отвърна Балтазар.
- Аааа, пак туй вашето Еритос. - почеса се по брадата сатирът. Явно портретът бе наистина добра идея. - Аз съм Балтазар, господар съм тук на Валдора.
Господарят на Валдора никак не обичаше да идва в Грознолес, но тъкмо беше събрал патките от жителите. Сатирът видя човешко момиче да се разхожда из гората и определено не изглеждаше местна. - Коя си ти, пичко? - грубо из…
Съществото изцъка с език и се върна в къщата си. Надяваше се да дойдат по-сговорчиви жени.
Сатирът настояваше на лъжата си. - Еми явно не сте толкоз близки, щото баш си я ебах яко снощи. - невъзмутимо отвърна чудовището.
Балтазар присви очи. - Естествено, че я ебах и аз. Дори и да ти е приятелка, най-много да ти се похвали колко съм добър. Ела до Приказен Блян и ше видиш. Пък ако искаш и тука мога да те еба, имам къща хубава. - намигна с…
Сатирът се изсмя гръмко. - Жената от снощи със сигурност ще дойде пак да я ебем яко. - отвърна невъзмутимо съществото.
- Много си е добре даже. Патките са си патки бе пичко, нямате ли такива животни във вашето Еритос? - изненадано попита сатирът. - То посетители си има, ако искаш да знаеш, публичният ни дом е доста популярен сред вашите …
Сатирът изгледа човешката жена удивено. - Ама пичко, закво ни е да работим? Ние сме си добре тука, с патките си живеем луксозно! - отсече той.
Балтазар се замисли. - Е, то каква друга работа съществува? Освен Приказен Блян, тука никой не работи! - изненадано отвърна сатирът, не можеше да предположи, че цялото население на една територия би работило. Звучеше дос…
Балтазар махна с ръка. Тая за нищо не ставаше. - Еее, че ти кво искаш, бе пичко? Не щеш да се ебеш, не щеш да се жениш, да работиш също не щеш. Човеците с много претенции ше излезете. - избоботи сатирът.
- Ем ако имате долни лисици, също можем да ги вземем. - почеса се по брадата чудовището. - Ще дам по 50 злато на парче ако ми доведете добри лисици за работа.
Балтазар въздъхна. - Е, че защо пък да не я пратя? То така или иначе съм си аз на нея. Пратих я да видят хубавите жени и да дойдат тук на работа в нашия Приказен Блян. То и аз отвреме-навреме работя там. - намигна ѝ сати…