Търсене

- Приятен ден на всички. - постара се да бъде учтива Делина, макар че думите на другата жена я изплашиха. Тя кимна одобрително, след което двете се отправиха към пристанището.

- Така е, надявам се да има още такива възможности за вас. - усмихна се Делина и се обърна към другата жена. - Да, идвам.

- Така е. - въздъхна Делина. - Поне ще вземем злато за участието си в това. - усмихна се жената.

- Надявам се да го стори, но не бих могла да кажа. - отвърна Делина. - Знаете ли още нещо за правене тук?

- Би било жалко ако започне да взима опиум отново. - отвърна Делина. - Не познавам твърде добре и нея, но изглеждаше като свястна жена.

Делина въздъхна. - От години познавам Крис и Арус, не е като и двамата да са светци, не знам защо са постъпили така с онова момиче, Силиа. Тя изглеждаше доста приятна, жалко е че са я наранили накрая.

- Не съм сигурна какво знаят относно нея, госпожице. Последният път, когато се видях с Крис беше защото лейди Беатрис Кийтс дойде в дома ми, за да заплашва едно момиче на име Нана с него. За пръв път се срещам с госпожиц…

- Честно казано, госпожице, аз също. Не я познавах лично, знаех само че работи при Арус, но изглежда доста странна жена, меко казано. - въздъхна Делина.

Делина се плесна по челото, сетне се присъедини към елфката и отпи от водата.

Делина тежко въздъхна. Защо постоянно се забъркваше в подобни каши?!

- Нека просто направим това. - кимна Делина, чувайки думите на жената-елф. - Звучи ми най-добре.

- На мен това не ми се струва твърде забавно... - въздъхна, мрънкайки под носа си Делина, уверявайки се, че Нерея няма да я чуе.

Делина хвърли поглед към Евдемия. - Може би реагирахме прибързано. - включи се и Делина. - Права сте, госпожице Нерея.

- Госпожице Нерея, не е така. Аз също дойдох с Вас, защо бих се изложила на опасност? Погледнете ме, аз не мога да се бия.

- Госпожице Нерея, не знаем коя е Мередит. - отвърна Делина, поне се надяваше това да е вярно и за останалите двама, случката с лейди Беатрис Кийтс я беше изплашила достатъчно. - Моля Ви, спрете.

- Госпожице Нерея! - извика Делина. - Моля Ви, приберете това.

- Съжалявам, не предполагах, че ще направи нещо подобно, инак щях да я следя повече... Сега какво ще се случи с пътешествието ни? - завайка се Делина. Не можеха да изоставят Нерея в това състояние.

Делина изгледа другата жена подозрително. - Така ми се струва. Вероятно го е сторила по пътя ни до тук. Госпожице Нерея, добре ли сте? - попита куртизанката.

- Здравейте. - усмихна се Делина. - Някой вече има ли представа какво бихме могли да правим тук?

Делина пожела лека вечер и последва Нерея. Не разбираше за къде бърза чак толкова.

- Така е, може тогава да открием нещо интересно по тези земи. - отвърна Делина и махна с ръка на Нерея. - Искаш ли да се прибираме?

- Уау. Това не би стигнало за абсолютно нищо в Кросфайър Муунлайт. - Делина съжаляваше искрено тези хора, но явно положението им бе неспасяемо. - Какво ще кажете да се прибираме, след като няма нищо друго за правене тук.

- При тези цени тук, предполагам и заплащането е ужасно. Не съм сигурна как е успяла да стане толкова известна, но вероятно дори не би се съгласила да приема клиенти от тук.

Делина се засмя. Доста често ревнивите партньорки на клиентите ѝ реагираха по подобен начин и на нея преди време. - Можете да бъдете спокойни, не вярвам да бъде заинтересована от еритоския пазар, ако цените са такива.

- Да, тя ми разказа това, когато беше на гости в дома ми. Наистина звучи като доста бедно кралство. - отвърна Делина. - Не знам твърде много за нея, освен че вероятно скоро ще задмине и моята популярност в Кросфайър Муун…