Търсене

- Знам много добре защо дойдохме, но не знам какви са истинските ви намерения. - отдръпна се назад Нерея, стискайки кинжала си в ръце. - Всичко това е капан, трябва да е.

- Искате да ви дам най-ценното си оръжие? За да завърша мъртва след това, в никакъв случай. - разгневи се Нерея. - Това номер на Мередит ли е? Тя ли ви повика тук? Колко злато ви плати?

- Но аз не съм сторила нищо още. - изсмя се Нерея, изваждайки кинжала си и размахвайки го пред лицето си.

- Чувствам се прекрасно. Направо тип-топ. - размаха пръст пред лицата им Нерея, все още кикотейки се.

- Бихме могли... да пробваме да излетим от онази скала. - кикотейки се сочеше в далечината Нерея.

Нерея пристигна на онова странно място в Еритос заедно с куртизанката Делина. Наемната убийца вече беше взела дозата си. Тя се усмихна широко и поздрави еритоският мъж, който вече чакаше там.

- Изобщо не ми вреди, всичко е съвсем наред. - отвърна Нерея и кимна с глава, чувайки предложението на Делина. Тъкмо, когато се прибереше, щеше най-сетне да си вземе дозата, след като тези сухари не желаеха да се забавля…

- Никога не ми е пречило, нито съм проваляла мисиите си. Както казах, нямам никакъв проблем с опиума, ползвам го за да разпускам и да се забавлявам.

- Разбира се, че не. Защо би ме изгонила заради нещо подобно, просто беше злобна кучка, това е. - сви рамене Нерея. - Устрои ми капан с фалшива мисия, на която се надяваше да се проваля и да бъда изгонена.

- Това звучи като проклетата организация на Мередит, предполагам, че плюсът за мен беше, че там не бях проститутка. Тя се държеше по подобен начин, дори ме изгони и си позволи да ме заплашва, просто защото не ме харесваш…

- На професията нищо ѝ няма. - невъзмутимо отвърна Нерея. - Клиенти като този луд са проблема.

- Ти би имала нужда от много по-сериозно лечение, ако наистина обмисляше предложенията на този ненормалник. - изсмя се Нерея.

- Две хиляди злато?! - изсмя се с глас Нерея. - Този луд ли е? Какво би могла да правиш с две хиляди злато, това не стига за абсолютно нищо.

- Възможно е, не споря. - сви рамене Нерея. - Факт е обаче, че е непоправимо луд. Защо въобще е толкова обсебен от теб?

- Мен ако питаш, вместо да пилиш на моята глава, той е този, който вероятно е пристрастен към нещо. Никак не изглеждаше нормален.

- Не изглежда като да се забавляваш особено, ще ме прощаваш. - отвърна Нерея. - Спомних си те, не беше ли жената, която онзи луд Каво тормозеше?

- Това е, защото не разбираш, поради живота който си имала. Не е бил хубав, съгласна съм, но защо се лишаваш от това да се почувстваш добре сега?

- Фий? Фий не може да излекува старата ми травма за съжаление. А ако имаш предвид нещо друго, определено нямам нужда от лечение! Не разбирам защо дори и тук хората не обичат да се забавляват.

- Съжалявам, че това ти се е случило, но аз не съм имала такъв живот. - скръсти ръце Нерея. Не беше взела дозата си и думите на тази жена започваха да я дразнят сериозно. - Не виждам защо бих се пристрастила, помага ми с…

Нерея премигна няколко пъти с очи. - Не разбирам защо се налага аз да търся помощ, на мен нищо ми няма.

Нерея въздъхна. - За съжаление се случи. Признавам, че аз донякъде съм виновна за зависимостта ѝ, все пак аз бях тази, която първа ѝ предложи да вземе. Кълна се, че не знаех че ще продължи и ще стигне до там. За съжалени…

- Силиа? Приятелката, за която говорите е Силиа? - възкликна изненадано Нерея. - Сега разбирам. Съжалявам за постъпката си спрямо нея тогава, но тя заплаши, че ще ме издаде на Арус. Не можех да рискувам и тази работа.

- Отскоро? Разбира се, че не. Взимам от пет години, не съм начинаеща, нито ще ви предложа нещо некачествено. - намигна му тя.

- Пристрастяване? Не знам за вашата приятелка, но аз нямам такъв проблем. - усмихна се Нерея.

- Нося си шише с премиум качество опиум. - усмихна се жената. - Ако можете да пазите тайна, с удоволствие ще го споделя с вас.