Търсене

- Пожелавам приятен ден и на двама ви. - усмихна се вежливо Нерея, сетне се приближи до куртизанката и прошепна в ухото ѝ. - Силно се надявам, че няма да сметнеш да разкажеш за поведението ми пред Арус и приятелите му. Н…

- В такъв случай аз смятам да се прибирам. - усмихна се Нерея. - Идваш ли с мен? - подкани тя другата жена.

- Дано да е така. - въздъхна Нерея и стана от мястото си. Действието на опиума бе преминало, сега трябваше да се фокусира в това да принуди тази белокоса жена да не я издава пред онези двамата. - Има ли още нещо за праве…

- Защото съм виждала на какво приличат повечето таверни и къщи в това кралство. Не изглеждат твърде добре. А и вие сами се оплакахте предния път, че скоро няма да остане население тук, не беше ли така? - попита на свой р…

- Определено не изглежда така. - засмя се Нерея.

- Не изглежда като да работят добре за вас в това кралство. - изсмя се Нерея. Опиумът започваше да напуска тялото ѝ.

- Да, защо не? Оплакахте се, че сте бедни. Тази професия е доходоносна. - отвърна Нерея.

- Не си ли? - изненадано възкликна Нерея. - Искаш ли да те науча? Не е трудно. - изкикоти се жената.

- Значи си начинаещ, колко сладко. - изкикоти се на себе си жената.

- Как така какъв труп? - повдигна вежда Нерея. - Този на жертвата ти.

- Не е много добре. - замислено отвърна Нерея. - Прекалено е плитко, ако дори успееш, трупът бързо ще изплува и ще бъде намерен.

- Ще си проличи дали думите ти са истина. - невъзмутимо отвърна Нерея.

- Никога не бих подценила злобата на онази нещастница Мередит. Знам ли докъде се простират възможностите ѝ. - сви рамене наемната убийца.

- Все още ти нямам доверие, така че посмей да ме излъжеш. - сухо отвърна Нерея.

Нерея изсумтя, но с неохота се съгласи да обикаля с другите. Жената прибра кинжала си.

Нерея присви очи. - Вие май сте доста скучни хора в това кралство Еритос. - въздъхна жената. Не разбираше защо никой не желае да се забавлява.

- Аз няма да нараня никого... Просто исках да се позабавляваме, скачайки от онази скала. Изглежда забавно. Не мислиш ли? - изсмя се Нерея.

Нерея присви очи. - Ти си подозрителен. Защо продължаваш да настояваш да прибера оръжието си? За да ме нападнеш? - изкикоти се Нерея.

Чувайки думите на елфката, Нерея се поуспокои и отпусна ръката, в която стискаше кинжала си. - Радвам се, че се разбираме. Явно някой от вас казва истината. - отнесено отвърна жената.

Нерея присви очи. - Какъв опиум? Никакъв опиум няма тук. Защо лъжеш? - изкрещя жената.

- Знам много добре защо дойдохме, но не знам какви са истинските ви намерения. - отдръпна се назад Нерея, стискайки кинжала си в ръце. - Всичко това е капан, трябва да е.

- Искате да ви дам най-ценното си оръжие? За да завърша мъртва след това, в никакъв случай. - разгневи се Нерея. - Това номер на Мередит ли е? Тя ли ви повика тук? Колко злато ви плати?

- Но аз не съм сторила нищо още. - изсмя се Нерея, изваждайки кинжала си и размахвайки го пред лицето си.

- Чувствам се прекрасно. Направо тип-топ. - размаха пръст пред лицата им Нерея, все още кикотейки се.

- Бихме могли... да пробваме да излетим от онази скала. - кикотейки се сочеше в далечината Нерея.