Парти по случай сватбата на Афсол и Аша

Блейд пожела лека вечер на останалите и задърпа Конър към замъка им. Явно те нямаше да са единствените женени.

Юки реши да си тръгва. Принцът се беше оказал доста глупав, за нейно съжаление. Надяваше се обаче все пак да размисли и да я потърси скоро.

Силиа приближи Крисчън.
- Свободен ли си тази вечер?

Дейвид пожела лека вечер на животните и си тръгна.

Серена също реши да се прибира. Предполагаше, че Афсол е бил принуден да стори това и вероятно го заплашваха с нещо сериозно, инак не можеше да повярва, че нарочно е постъпил така с Елвира. Тя пожела лека вечер, сетне си тръгна.

Арус изцъка с език.
- Трябва да призная, че това празненство е наистина доста разочароващо. Вероятно поканата е била изпратена нарочно, кралят на Ефос изглежда планира да ме убие от скука. - подигравателно изрече той.

- Нима очакваш нещо различно от досадните роднини на пиклата? - повдигна вежда Далия.

Халон пожела лека вечер на всички, сетне тръгна да се прибира.

- Очаквах поне да има истинско тържество, булката дори не пожела да се представи, вероятно е плаха. - отвърна Арус.

Беатрис се върна при Арус и Далия.
- Няма и как да има, вероятно не всички участници в този брак са там по желание. - подметна жената. Не искаше да клюкари прекалено много, в крайна сметка не беше нейна работа.

Лилит реши да се прибира.
"Предполагам ще се виждаме често с теб.", изрече тя към тази Аша, сетне пожела лека вечер на останалите и си тръгна.

Арус сви рамене.
- Доста са бедни, така че не се учудвам. - отвърна търговецът. - Е, нищо, можем да си устроим наше празненство, когато се приберем. - намигна ѝ той.

Елвира се чудеше тези защо се бавеха толкова. Трябваше бебе да си направят, а се занимаваха с някакво парти. Жената се доближи до тях.
- Е, влюбени гълъбчета, не стана ли време за още един опит за бебе? - изсмя се жената.

Афсол разтърка чело с ръка. Това беше пълен ужас. Искаше му се просто да избяга и повече да не се върне.
- Елвира, знаеш че...

Крисчън се беше замислил за нещо, но гласът на Силиа го сепна.
- Предполагам. - отвърна той. - Но ти не празнуваш ли сватба?

Беатрис извъртя очи, Арус беше приятна компания, но поведението му наистина я изтощаваше.

- С тази черна рокля нищо не празнувам. Тази сватба не е никакъв повод за празненство. - кисело отвърна принцесата.

- Знам, поне доколкото разбрах от Юки. - отвърна той. - Не съм особено сигурен какво му става на брат ти, но предполагам не е моя работа. - сви рамене мъжът.

Елвира го прекъсна:
- Да, да, знам, че си много влюбен в нея и нямаш търпение отново да се потопиш между краката ѝ. - изрече жената. - Не я карай да чака, една година имате да си създадете наследник. А кой знае, може и да решите женени да си останете.
Жената едва не изблъска с рамо тази Аша, докато минаваше покрай нея. Надяваше се боговете да я дарят с търпение.

Силиа въздъхна.
- И ние не знаем какво му става. Казва, че е нямал друг избор, а от Елвира разбрах, че преди това е отказвал да се ожени за Аша. Ще се разбере с времето, надявам се. - изрече принцесата. - Ще вървим ли? По-добре да сме в нашия замък, този на Афсол се пренасели.