Гората Грознолес

Юки се върна в женската си форма и тъкмо мислеше, че е успяла да се отдалечи достатъчно от Неро, когато внезапно забеляза морския дракон да се увива около едно дърво в гората.
- Какво търсиш тук, долен предател? - студено попита лисицата.

Неро реши също да се върне в човешка форма и слезе от дървото, на което се бе покачил, за да проследи лисицата.
- Валдора е дом на всякакви различни създания, кое от кое по-перфектен материал за експериментиране. Странно ли е за мен да бъда тук? - тихо се изсмя той.

Лисицата изсумтя.
- Това разбира се е лъжа, както и всичко, което излиза от устата ти. - подигравателно отвърна Юки. - След като твърдиш, че ти пука за мен и не си участвал в изтребването на толкова много йокаи, защо не помогнеш на лисиците в бардака?

Морският дракон бавно поклати глава в знак на отрицание.
- Никога не съм отричал участието си в тяхната смърт, това което отричам е правото си на избор в тази ситуация. Колко хилядолетия ще ти отнеме, за да ме разбереш? Да се присъединя към Долината на Кошмарите беше най-добрият шанс нашата раса да има бъдеще.

Юки скръсти ръце.
- Може би бих разбрала, ако в думите ти имаше поне малко искреност. - невъзмутимо отсече лисицата. - Аз избягах от тях, без да се налага да причинявам смъртта на нито един друг йокай. Ти обаче искаше власт в редиците им, за да можеш да ме победиш. Силите ни винаги са били равни и това винаги е било трън в очите ти.

- Това не би могло да бъде по-далеч от истината. Аз те обожавам, ти винаги си била най-важна за мен. Това никога няма да се промени. Всичко, което направих е, за да можем отново да живеем както преди.

Юки гвевно изцъка с език.
- Само че не можем да живеем както преди. Повечето ни побратими и посестрими са мъртви, а и както забелязваш, почти никъде не сме добре дошли.

- Не по моя вина, съжалявам. - отново поклати глава Неро. - Разбира се, че можем. Ако само се съгласиш да се присъединиш към нас. Нищо няма да ти липсва, винаги си обичала охолството, това не е проблем за Долината на Кошмарите. Нашият лорд Ашура те уважава много и не би се месил в делата ти, каквито и да бъдат те.

- Разбира се, че би. - изсмя се подигравателно Юки. - Ще бъда робиня, каквито сте всички вие. Добре, имаш ресурси и армия изчадия, поздравления. Можеш да пътуваш свободно, отново поздравления. Но поправи ме ако греша, само че не се ли налага да участваш в безсмислените му войни срещу небесните създания, а и срещу всеки, който той сметне за заплаха?

- Малка цена, която всички с удоволствие плащаме в замяна на свободата си. - усмихна се морският дракон. - Нищо няма да ти липсва.

- Сега също нищо не ми липсва. - сви рамене лисицата. - Никога няма да се присъединя към тази сган, колкото и отрови да решиш да използваш срещу мен. Ако това не те устройва, използвай невероятните си нови сили, за да ме убиеш. Живяла съм достатъчно така или иначе.

- Добре знаеш, че никога не бих си позволил да те нараня. Отровата, която преди време заръчах да те подмамят да изпиеш е просто леко неудобство за теб, което ми гарантира, че в идните години няма да бъдеш заплаха за нас. Поне докато не започнеш да виждаш нещата от моята гледна точка.

- Значи си губиш времето, защото това никога няма да се случи. - подигра се отново Юки. - Остави ме да помогна на лисиците в бардака на тези нищожества. Ако толкова много ме цениш както твърдиш, не трябва да е проблем за теб.

- Това, което се случва с тях е наистина лошо, съгласен съм. - отнесено отвърна Неро. - Но на този свят има толкова много лоши съдби. Културата във Валдора е такава.

- Не ме интересува културата на тези твари. Ако не беше се появил, щях да ги избия. - гневно отвърна Юки. - А Нана? Смятах, че ще я цените повече, след като сте използвали спиритуалната ми енергия, за да я създадете и въпреки това, тя без малко е станала жертва на същите обстоятелства. Наистина си личи колко много ме цениш, както и нашата раса. - саркастично продължи лисицата, пляскайки с ръце.

- Това, което ми казваш е доста притеснително. Ако Зарган наистина си е позволил да я хвърли в този публичен дом, ще бъде сурово наказан. Обичам Нана като своя собствена дъщеря, в никакъв случай няма да позволя да бъде наранена, давам ти думата си. - присви очи Неро. Подчинените му изглежда си позволяваха доста своеволия, в негово отсъствие. - Другите лисици в публичния дом трябва да останат там. Но ако ти кажа причината, ще се ядосаш отново, а не желая да виждам подобно неприятно изражение на прекрасното ти лице, затова ще ти го спестя. - усмихна се морският дракон.

- Не се притеснявай, причините ти не ме интересуват. И без това не очаквам да те интересува съдбата на нашата раса, не и след всички злини, които стори срещу нея. - студено отвърна Юки. - Може и в тялото ми да тече отрова и да спира голяма част от потока ми на спиритуална енергия, но това не означава, че ще ви позволя да правите каквото пожелаете. Щом толкова я обичаш, Нана беше тази, която пожела да дойда тук и да освободя лисиците. Ако не заради мен, то тогава не ми пречи заради нея.

- Нана е доста млада и за съжаление също няма да ме разбере. Важното е, че тя ще е в безопасност. Няма нужда да се тревожите за нищо друго. Съветвам те да разгледаш планината във Валдора. Доста красиво място. - невъзмутимо смени темата Неро.

- Нямам намерение да правя нищо подобно, нито се интересувам от това място. Приех да помогна на Нана и това е единствената причина, поради която дойдох. Ако планираш да ми пречиш, няма да завърши добре за теб. Не забравяй, че Ято е при мен. Би било жалко да изгубите толкова послушен слуга заради нещо така глупаво.

- Ято? - изсмя се с глас Неро. - Той принадлежи на Зарган, а той си го заслужава, особено след това което преди малко ми каза. Аз нямам никакви възражения, прави каквото пожелаеш с него. Нека не си пречим взаимно.

Юки изсумтя. Разбира се, тези долни твари дори нехаеха едни за други.
- Един ден ще съжаляваш за всичко, което стори. - закани се лисицата.

- Но аз съжалявам всеки ден. - усмихна се морският дракон. - Ти не си при мен, това е достатъчен повод за съжаление.

Юки се разгневи, но предпочете да не влиза в битка с Неро. При други обстоятелства беше доста уверена, че ще успее да го надвие, но отровата ѝ създаваше достатъчно проблеми и не желаеше да рискува да попадне в плен.
- Звучи тъжно, уви, не бих могла да ти помогна с това. Нека не си пречим взаимно. - повтори думите му от одеве тя и тръгна отново към пристанището на Валдора, макар и да бе трудно това странно изоставено място да бъде наречено пристанище.

Неро наклони глава встрани, обмисляйки дали е удачно да я спре. В това състояние, вероятно можеше да я надвие, но щеше да предизвика други проблеми. Морският дракон реши да я остави да си тръгне, но предполагаше, че докато Нана настоява за прищявката си, Юки отново ще се върне да освободи лисиците. Не можеше да позволи това да се случи, Валдора от доста години му събираше създания за експериментиране, а тези лисици бяха доста важна част от тези експерименти. Пък ѝ беше инструктирал служителите в бардака да ги дрогират с феически прашец, така че не е като да изпитваха болка от всичко случващо се с тях.