Мистериозна гора - Отбор 2

- Да. - потвърди Афсол. - Е, предполагам, че Каво може да си вземе артефактите и без тестове.

Отело присви очи. Ако артефактите бяха ценни, трябваше с Мелвиел да се опитат да ги откраднат на всяка цена.

Кончо са вкара да изкара чука на съдбата и дневника ама плака океани кат са изкара и говори.
- Але Каво чука на съдбата сай бастисал ве животното гой чупило напрао пепел туй ней добро нещо. - кончо пада и става и плака океани.
Каво пада и става и рева мощни язовири ама говори.
- Але кончо але дневника там лий ве. - попитливо каза Каво.
- Але дневника е добре ве Каво. - яко и мило каза кончито.

Отело беше доста разочарован да чуе думите на този кон. Определено не очакваше нещо подобно. Но, поне единият артефакт изглежда бе запазен.
- Е, тогава къде е дневника? - мъжът-фея ставаше нетърпелив.

Афсол извъртя очи.
- И какво толкова ценно има в дневника?

Кончо бърса сълзички и дава на Каво дневника. Каво зачете.
- Але тука господа е писано светотворенето ве пиши добре нещо начи пиши молебен за салатата напрао пиши да са слага краставичок куркома царевичок конска мас лучец сперма на видра и доматлък туй е добра салата за света и пиши тука за курвите който е курва да знай че светоброенето сай напрайло и ше гони черния възел като дойде деня на съдбата ше кляка на кончовения бог да лигави пастармата такоз нещо сай написало ве. - обясливо каза Каво. Наистина беши добро нещо.

Афсол ядно въздъхна.
- Явно си изгубихме времето за абсолютно нищо! - извика Афсол. - Не те знам какво ще правиш с тази информация Каво, но дори и тя няма да ти помогне да се събереш с Евдемия. Нищо не би било в състояние да накара тази жена да ти обърне внимание.

Отело и Мелвиел се спогледаха. Не можеха да повярват колко време загубиха, само за да чуят накрая... тази нелепост. Мъжът се плесна по челото.
- Господине, наистина ли това пише? Какъв магически артефакт е това тогава? - Отело определено започваше да губи търпението си.

Каво говори на жълтурите.
- Але брат на Силия ней тъй ве то курвата ше доязди ама сия неще щото нямам мангизата ве. - обясливо каза Каво.
- Але господине туй ни сме казвали чей вълшебство ве то туй е дневника на светотворенето то е хубаво нещо тряа да са чете яко. - обясливо каза Каво.

Мелвиел въздъхна тежко. Това пътешествие беше грешка, но златото ѝ трябваше отчаяно.
- Господине, това ли беше? Наистина ли няма нищо повече в тази пещера? - попита феята.

- Пълна загуба на време. Дори и да имаше нещо друго, госпожице Мелвиел, щеше да бъде също толкова безполезно.

Каво са чеса главата.
- Але булче ми туй е ве то туй е много добро нещо напрао цялото светоброене сай написало тука. - обясливо каза Каво кончо са клати за да.

Мелвиел въздъхна тежко.
- На мен не ми звучи като твърде "добро нещо", съжалявам господине. - жената кимна, чувайки думите на златокосия мъж. - Ако няма нищо друго за правене тук, можете да задържите този "дневник на светоброенето". Аз и брат ми ще се върнем в Цветово за момента.

Каво си удря гъзарете в тавана и говори.
- Але булче добре ве добре ше зимами с кончестър дневника на светотворенето то е хубаво нещо като зачитами на курвата и напрао ше и са изпраят краката. - обясливо каза Каво.

Афсол се засмя.
- Нямам търпение да видя това. - изрече той. - Щом сме приключили, аз ще си вървя.
Афсол пожела лек ден на съотборниците си и тръгна към замъка си.

Мелвиел не разбираше изобщо какво има предвид този мъж, но определено не искаше и да знае, щом включваше елфка.
- В такъв случай Ви пожелавам успех. - отвърна жената. - Отело, хайде, отиваме в Цветово. - тя хвърли поглед към брат си. Надяваха се на това място да открият нещо ценно или да прелъстят богаташи, но вместо това попаднаха на студен, незаинтересован мъж и някакъв абсолютно луд.

Отело също пожела лека вечер на лудия с коня и последва сестра си. Поне щяха да вземат злато за участието си в тази глупост.

Каво тури дневника на кончито отдоло и каза бай на мацките и тръгна да си прай прибирането.