Мистериозна гора - Отбор 4

- Не изглежда като да работят добре за вас в това кралство. - изсмя се Нерея. Опиумът започваше да напуска тялото ѝ.

- Справяме се. - изрече Дейвид.

- Не съм наясно, но това е отдавна в миналото. - въздъхна Евдемия. - Надявам се да не ѝ хрумне някоя още по-налудничава идея.

- Определено не изглежда така. - засмя се Нерея.

- Би било жалко ако започне да взима опиум отново. - отвърна Делина. - Не познавам твърде добре и нея, но изглеждаше като свястна жена.

Дейвид сбърчи вежди.
- И защо мислите така?

- Защото съм виждала на какво приличат повечето таверни и къщи в това кралство. Не изглеждат твърде добре. А и вие сами се оплакахте предния път, че скоро няма да остане население тук, не беше ли така? - попита на свой ред Нерея.

- Силиа? Надявам се, че си е взела поука. - въздъхна Евдемия. - Дано и Нерея се осъзнае.

- Надявам се да го стори, но не бих могла да кажа. - отвърна Делина. - Знаете ли още нещо за правене тук?

- Ще дойдат и по-добри времена. - въздъхна Дейвид.

Евдемия сви рамене.
- Не. Мястото не беше нищо особено.

- Така е. - въздъхна Делина. - Поне ще вземем злато за участието си в това. - усмихна се жената.

- Дано да е така. - въздъхна Нерея и стана от мястото си. Действието на опиума бе преминало, сега трябваше да се фокусира в това да принуди тази белокоса жена да не я издава пред онези двамата. - Има ли още нещо за правене тук?

Дейвид се изсмя.
- Ако бях малко по-луд, щях да кажа нещо, но ще си замълча. - изрече мъжът. - Не мисля, че има какво друго да се прави.

- В такъв случай аз смятам да се прибирам. - усмихна се Нерея. - Идваш ли с мен? - подкани тя другата жена.

- Да, някой път се падат и събития, от които получаваш много лесни пари. - засмя се Евдемия.

Дейвид стана от мястото си.
- По-добре е да си вървим. - изрече мъжът.

- Така е, надявам се да има още такива възможности за вас. - усмихна се Делина и се обърна към другата жена. - Да, идвам.

- Пожелавам приятен ден и на двама ви. - усмихна се вежливо Нерея, сетне се приближи до куртизанката и прошепна в ухото ѝ. - Силно се надявам, че няма да сметнеш да разкажеш за поведението ми пред Арус и приятелите му. Наистина силно се надявам. - със заплашителен тон изрече жената.

- Приятен ден на всички. - постара се да бъде учтива Делина, макар че думите на другата жена я изплашиха. Тя кимна одобрително, след което двете се отправиха към пристанището.