Кралство Еритос

Елвира взе кошницата. Чудесно, пак му се разтапяше насреща.
- Онова, което не си готов да изгубиш? Заради това ли тази проклета дрипла е още тук?! Защото не си готов да се откажеш от нея? - кресна отново тя.

Афсол си пое дъх. "Божества, дарете ме с търпение...", помисли си той.
- Стига с тая Аша. За теб говорех. Само и единствено за теб, вироглаво същество такова.
Не го интересуваше, че после ще го зашлеви. Той скъси дистанцията помежду им и я целуна жадно. Искаше да е точно както във вилата ѝ.

Елвира вдигна ръка да го зашлеви, но Афсол нежно я улови във въздуха. Маркизата отвърна на целувката му. Отново се унижаваше, че иска ласки от него, женения мъж, който не можеше да има. Накрая, тя се отдръпна.
- Стига толкова. Ще взема котката, ще я кръстя Афсол и ще я тормозя. - изсъска жената, след което веднага тръгна към дома си. 
Не искаше да остава още дълго, иначе нямаше да може да се контролира и нещата щяха да свършат отново като във вилата ѝ.

Афсол въздъхна и реши да иде до таверната да поръча алкохол за замъка си. Надяваше се Елвира да може да издържи още.