Малка таверна

- Местна? - повдигна вежда Брон. Тая си приличаше баш на долна соларийка. - Докажи го. Не вярвам на нито едно соларийско куче. 

Елвира се изсмя. Тоя я изнерваше.
- Как по-точно се предполага, че трябва да направя това?

- Де да знам, например кажи повече за тва място. Мръсните соларийци изглежда не са забелязвали тая планета много, явно не им представлява интерес за алчните амбиции. Ако си местна, ще знаеш ква е тая местност. - настоя Брон.

- В момента се намираме в Силвъркийп, някога кипеше от живот, но вече не толкова. - започна Елвира. - И ако си прав за тези соларийци, то Еритос никога няма да е от интерес за тях. Ние сме много бедно кралство. Хората все повече мизерстват, а студът напоследък се усеща по-зле от преди. Кралицата ни е некомпетентна и изглежда нехае за проблемите на народа си. Какво още искаш да знаеш?

Брон се почеса по брадата. Една истинска соларийка щеше вече да е повикала подкрепление от нескопосания си щаб.
- Добре, ше ти повярвам засега. Ама да знаеш голяма напаст са тия мръсни соларийци, където идат всичко рушат. И нашите ресурси искат да заграбят, нашият Морглас е велика планета, имаме много ресурси и сме много добре развити индустриално. Доста неща създаваме, ама един шибан алхимик отвори някакви гадни портали навсякъде и сега някои от създанията ни са тука и са тотално неконтролируеми вече. Шибани соларийски курви. - мъжът отново се изплю на земята.

Елвира въздъхна. Тоя си звучеше баш като онзи изрод Конър.
- Алхимик? - попита жената. Не знаеше какво да каже за соларийците. - Тук в Еритос уж имаше един, но така и не го срещнахме. Бяхме само участници в странен експеримент.

- Ем зависи какъв е бил експеримента, ама тоя точно такива неща прай, даже си позволява да променя човешки характери. Сигурно оня долен боклук Маркус му е наредил да прави тия неща и сега се правят на ощипани и се преструват, че и те го търсят. Долните им номера край нямат! 

- Нещо такова беше, да. Получихме други самоличности, които трябваше да управляваме. Беше пълна пародия това събитие. - изсмя се жената. - Никога не разбрахме кой стои зад експеримента. Сега не е от значение. Сега е от значение някакво чудовище Мортек, за което чух днес.

Брон въздъхна.
- Да, то пак мръсните соларийци са виновни, че го изтървахме. Тва е едно механично създание, правено в Морглас, съответно е доста силно, ама го дръпна портала и се повреди, сега руши всичко по пътя си. Не знам къде отиде ама е огромно, тъй че лесно ще се забележи.

Елвира въздъхна.
- Не е много полезна информация. - отвърна тя.

- Е ти тъпа ли си? - възкликна раздразнено Брон. - Огромно механично чудовище, движи се бавно, тука някъде трябва да е. На ти тоя комуникатор, макар че трябва да се пазиш от мръсните соларийци в него, щото сигурно нещо ще те излъжат, ама и там може да питаш. Някой може да го е видял, то трябва да са много слепи, ако не са. - отвърна Брон и плъзна по тезгяха малко устройство. 

Елвира взе устройството в ръка.
- Благодаря. - сухо отвърна тя. Тоя беше пълен кретен. - Ще разпитам и другите.
Жената плати виното си, сетне си тръгна.

- А дано не си била лъжлива соларийка. - измърмори под носа си Брон и продължи да си пие ейла.