Търсене

Когато Лиреа най-сетне се прибра в колибата, навън вече почти се зазоряваше. Вътре беше тихо, топло и миришеше на билки и дърво - честно казано, след Кросфайър Муунлайт мястото изглеждаше като светилище. Нокс вдигна глав…

Пристанището на Кросфайър Муунлайт беше шумно дори по това време на нощта. Светлините от вилите се отразяваха по тъмната вода, музиката още се чуваше някъде в далечината, а Лиреа вече се чувстваше така, сякаш е остаряла …

След още няколко минути наблюдение на крясъци, караници и Каво, Лиреа стигна до много просто заключение: Тя вече беше твърде трезва за това място. Тихо остави почти празната си чаша на една от масите и прокара ръка през …

Лиреа стоеше с чаша в ръка и наблюдаваше развиващия се хаос с изражението на човек, който вече е напълно напуснал психически ситуацията. Някъде зад нея хора се караха. Някъде пред нея Каво размахваше гениталии като дипло…

Лиреа, която тъкмо си наливаше питие, замръзна за секунда при познатия глас на Каво някъде зад нея. После бавно затвори очи. — Не мога да повярвам, че пак съм "онъз новата кафявата". Тя отпи дълго от чашата си, без дори …

Лиреа спря още на входа на вилата. Погледът ѝ се плъзна по басейна, хората, тропическата украса... и после директно към Каво. Настъпи много дълга тишина. — О. Кратка пауза. — Значи така ще протече вечерта. Тя бавно извър…

Пристанището на Еритос беше необичайно оживено за толкова късен час. Моряци крещяха един през друг, въжета скърцаха под тежестта на товарите, а студеният въздух миришеше на сол, мокро дърво и риба. Лиреа стоеше до кея с …

Навън снегът бавно се топеше от по-топлото време, а вътре в колибата Лиреа сортираше сушени билки върху масата, докато Нокс лежеше до прозореца и наблюдаваше улицата навън. Почукването по вратата накара и двамата да вдиг…

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер вечерта, още от входа чу плъзгане по лед и нечий ядосан вик. Тя въздъхна. — Нокс. В двора половината тренировъчна арена беше замръзнала, а един млад дракон се опитваше да стане …

На следващата сутрин ковачницата беше пълна с дим, топлина и шум от чукове. Лиреа вече почти беше свикнала с ритъма на мястото. Тя държеше нагорещена метална пластина с клещи, докато старият ковач удряше по нея с тежкия …

Пещерите под Еритос тази вечер бяха различни. Не тихи - по-скоро напрегнати. Въздухът миришеше на дим и нещо животинско, а ехото от тежко дишане се носеше из каменните проходи. Лиреа спря и повдигна фенера малко по-висок…

Тронната зала на Еритос беше точно толкова студена и внушителна, колкото Лиреа си я беше представяла. Каменните стени се издигаха високо над главата ѝ, а светлината от факлите караше снежния въздух, влизащ през тесните п…

Навън снегът валеше тихо върху покрива на колибата, а вътре миришеше на билки, дим и топла супа, която Нокс твърдеше, че „не е чак толкова лоша, ако човек няма стандарти“. Лиреа седеше до масата с едно писмо в ръце и го …

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер вечерта, още от входа чу плъзгане по лед и нечий много ядосан вик. Тя затвори очи за секунда. — Нокс. Когато влезе в двора, половината тренировъчна площадка беше покрита с лед, …

На следващата сутрин ковачницата беше пълна с дим, топлина и хора, които крещяха през половината помещение, вместо просто да се приближат един до друг. Лиреа вече беше свикнала с това. Тя държеше нажежена метална пластин…

Пещерите тази вечер бяха подозрително тихи. Не "спокойни". Подозрително тихи. Лиреа вървеше внимателно по заледения проход с фенер в ръка, докато Нокс крачеше напред с физиономия на дракон, който вече очаква лична обида …

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер вечерта, отвътре вече се чуваха викове. — Не можеш да го правиш по време на тренировъчен двубой! Тя въздъхна. — Значи Нокс е имал хубав ден. В двора намери Нокс седнал върху едн…

На следващата сутрин ковачницата беше пълна с шум, искри и хора, които изглеждаха така, сякаш никой не им е позволил да спят нормално от години. Лиреа вече почти се чувстваше на място тук. Почти. Тя носеше купчина металн…

Пещерите тази вечер бяха тихи по онзи начин, който караше Лиреа да подозира, че нещо планира да ги нападне от тавана. Нокс вървеше напред през стария каменен проход с ледена пара, излизаща от муцуната му. — Ако пак са ко…

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер, вече валеше ситен сняг, а дворът беше покрит с тънък слой лед, който караше всичко да изглежда още по-студено. Тя отвори портата и почти веднага чу познат глас: — Това техничес…

Ковачницата беше задушно топла въпреки снега навън. Пара се вдигаше от мокрите палта на работниците, въглищата пращяха в пещите, а въздухът миришеше на: желязо, дим, масло, и изгорени ръкавици. Лиреа вече почти намираше …

Пещерите под Еритос този път бяха необичайно тихи. Това никога не означаваше нищо хубаво. Лиреа вървеше внимателно по тесния леден проход с фенер в ръка, докато Нокс подушваше въздуха отпред с подозрително намръщено изра…

Когато Лиреа стигна до тренировъчния лагер, вече се свечеряваше, а снегът бавно се сипеше върху двора и дървените огради. Тя беше изморена, миришеше на дим и метал и честно казано се чувстваше прекалено стара за още соци…

Ковачницата беше още по-гореща от обикновено тази сутрин. След нощта на поляната и студения вятър навън, Лиреа почти оцени това. Почти. Тя стоеше до работната маса с навити ръкави и сортираше метални пластини, докато око…

Първият знак, че нещо не е наред, беше ехото. Не стъпки. Копита. Две различни. Лиреа спря насред тесния тунел и бавно затвори очи. — Не може да са два. Нокс подуши въздуха. После много нещастно каза: — Два са. Настъпи те…