Търсене

Афсол се усмихна. - Мислех, че не искаш да се забавляваме по този начин, докато Аша е в картинката. - изрече принцът.

Афсол преглътна. Да, Елвира беше права. Ако нямаше хора, досега щяха да са без дрехи. - Права си. - тихо отвърна той. - Обаче не съм сигурен какво целиш с това.

Афсол въздъхна и седна до Елвира. - Нека не говорим за подобни глупости. - отвърна принцът.

- Аз нямам. Изобщо не ме интересува какво ще стане с теб след като отново си започнала. Просто не мисля, че Сандреа също трябва да ти обръща внимание и да се тревожи за теб.

Афсол се изсмя и скръсти ръце, че кой знае дали щеше да се сдържи да не я зашлеви пак. - Ти сериозно ли вярваш, че онова скалъпено "натопиха ме" е достатъчно? - вирна вежда принцът. - Сериозно?

- Ще видим. За сега не правиш нищо, което да ме наведе на мисълта, че може да съм сбъркал. - изрече Афсол. - Опиумът беше в стаята ти, сред вещите ти.

Афсол се доближи до Сандреа и Силиа. Той се обърна към брат си. - Не разбирам защо продължаваш да разговаряш с нея на тази тема. Остави я да затъва колкото иска.

Афсол въздъхна. Надяваше се Силиа да не се е надрусала отново.

Афсол дойде заедно с Аша и Силас. Принцът присви устни, когато видя Елвира. Чудесно, тая вечер щеше да бъде поредният тест на търпението му. Той вяло поздрави присъстващите, сетне отиде да си вземе коктейл от масата.

Афсол дойде да вземе наградата си за участие в това събитие. Афсол получава 200 000 злато.

- Тя да се радва, че не я набих! - изсумтя принцът. - Не ми говори за нея повече. Не желая името ѝ да се споменава в този замък.

Афсол вирна вежди. Божества, каква наглост! Принцът стана от мястото си и зашлеви Силиа, след което я хвана грубо за предмишницата и я задърпа към изхода на замъка. - Не мисля, че ще съжалявам за думите си, изречени срещ…

Афсол бе приготвил документите на Силиа в една папка. - Не ме наричай така. Казах ти, че вече нямаш брат на име Афсол. - изсумтя принцът. - Ще се погрижа и да не оплиташ Сандреа в мрежите си.

- Да ти повярваме? Смяташ да ни хвърляш прах в очите, след като истината е пред нас? - изсмя се Афсол. - Събирай си нещата и се махай от дома ми, преди да съм те изхвърлил и без тях! Запази жалките си оправдания за онези…

- Не ме интересува! Можеше да отидеш при Матилда и да говориш с нея, можеше да направиш толкова много други неща, но ти избра отново да се занимаваш с тази гадост. Аз не желая да имам нищо общо с теб и разрушителните ти …

Афсол си пое дълбоко дъх. - Нямам никакво намерение да се занимавам. Предният път ти казах какво ще се случи, ако още един път започнеш да употребяваш. И щом не ти пука за последствията, добре. - изрече принцът и хвърли …

Добре че Сандреа създаваше някаква бариера между двамата, защото досега щеше да я е докопал и кой знае. - Колко доказателства искаш още да намеря? Има ли смисъл изобщо? По-добре си признай!

- И продължаваш да лъжеш! - извика Афсол. - Не мога да повярвам, че отново си посегнала към това нещо! Не си ли взе поука от предния път, по дяволите? Каква е причината този път?

Афсол затвори това чекмедже и отвори другото. Въздъхна, когато осъзна, че е с бельото на Силиа, но трябваше да провери и тук. Той извърна поглед и просто опипваше материите, търсейки нещо. Без да иска бутна нещо с ръка и…

- Играя си на детектив. - изрече Афсол и захвърли настрана поредната кутия, в която нямаше нищо. Той се запъти към скрина в стаята и започна да разглежда първото чекмедже. Силиа нямаше много неща.

Афсол започна да претърсва гардероба на Силиа. Все още бесен и не му пукаше, че обръщаше гардероба ѝ с краката нагоре. Хвърляше една след друга роклите ѝ, както и кутиите, в които съхраняваше някакви аксесоари. Ако наист…

Афсол въздъхна. Макар и това да бе странно, имаше известна логика. Лилит бе сложила опиум в питието на Силиа преди време, не беше съвсем изключено някой друг да се е опитал да ѝ навреди. Надяваше се да е това, иначе алте…

Афсол изсумтя. Имаше ли смисъл да продължава да го лъже? Защо предпочиташе да се оплита в лъжи, вместо да си признае? - Значи няма да си признаеш. Трябва ли да те набия, за да потвърдиш? - вирна вежда принцът. - В бутилк…

Афсол стисна ръкавите на ризата си, за да не я зашлеви. - Така ли? - продължи да крещи принцът. - Щом е така, защо не ми кажеш какво стана на партито снощи. Обзалагам се, че помниш.

Афсол изсумтя и скръсти ръце. - Какво става ли? - извика Афсол. - Искам да знам кога пак започна да се друсаш!