Търсене

- С продавачите, предполагам. - сви рамене Афсол.

- Дали ще можем да говорим с някого от пазара? Те са търговци, трябва да са наясно от къде идва стоката им.

- Добра идея. - кимна Афсол.

Афсол се почеса по брадичката. - Това вече е интересно. Знак ли е, че управителят е взел провизиите на другото село или някой му е платил, за да го направи, ако въобще е така?

- Какво съдържат документите? - пита Афсол.

- Домът на този управител има ли заден вход? Ако има, бихме могли да пробваме да влезем от там и да го разпитаме лично.

- Да говорим с разгневената тълпа?

- Нека посетим селото. И без това ще трябва да се започне отнякъде.

- Напълно изглежда така, сякаш едното село краде керваните на другото.

Афсол въздъхна. - Смятам да съм наемник.

Афсол се настани на едно от свободните места.

На Афсол нв му беше до тази игра, но не беше справедливо Серена да изгуби злато заради скръбта му. Той дойде и вяло поздрави присъстващите.

Афсол стисна ръката на Елвира между своите. Детето му нямаше да познава леля си, но той щеше да направи всичко по силите си, то да усеща, че тя някога е съществувала.

Афсол последва Сандреа и седна до Елвира. Погребалните служители бавно затвориха ковчега, в който Силиа лежеше и го вдигнаха, за да го сложат в дупката. След това започнаха да го засипват с пръст, което прободе сърцето н…

Афсол се приближи до мястото и запали една свещ, сетне положи цвете в ръцете на Силиа. Галеше косата ѝ. - За бога, Сил, знам че постъпих много лошо спрямо теб, но толкова жестоко ли трябваше да ме наказваш? Ще ставаш лел…

Днес трябваше вече да погребат тялото на Силиа. Афсол, Елвира, Сандреа и Розан се бяха събрали в криптата. Принцът беше съкрушен. Не искаше да позволява това, но нямаше какво повече да направи.

- Добре. - изрече той и хвана ръката ѝ.

Афсол си пое дълбоко дъх и бавно издиша. - Елвира, влез вътре и хапни нещо. Опитай и да поспиш малко.

Афсол благодари на Евдемия, сетне кимна. - Така е, никой добър човек не заслужава подобна съдба. - изрече той. - Уви, животът не е справедлив към никого.

- Не, няма. - отвърна Афсол. - Благодаря, че дойде.

- Баща ни изведнъж дойде във вилата ми и ни нападна. Когато се свестихме, Силиа беше мъртва. - тихо отговори Афсол. Наистина не желаеше да обяснява как беше умряла сестра му. Самият той нямаше представа какво точно бе ст…

- Благодаря! - изрече Афсол. - Не беше длъжен да го правиш.

- Това е ужасно. - изрече Афсол и избърса напиращите сълзи. - Мразя това.

Афсол вдигна поглед. - Благодаря. - изрече той. - Наистина беше твърде млада.

- Няма да се меся. И без това нищо няма да я върне вече.