Търсене

- Няма. Дори и на Силиа няма да кажа. - изрече Афсол.

Афсол се замисли за една дълга минута. Премисляше вариантите и колкото и да опитваше да наклони везните в своя полза, ако не се съгласи, не можеше. Определено щеше да изгуби много, ако откажеше предложението на Сандреа. …

Афсол разтърка чело с ръка. - Не мога да повярвам, че това наистина се случва. - изрече той. - Съжалявам, че трябва да те карам да правиш това.

- Хубаво, но остава Аша. Как мислиш ще приеме това?

- Мислиш ли, че ще се съгласи?

- Не звучи никак правилно, Сандреа. - изрече Афсол.

- Звучи хубаво, но не мога да се съглася с това.

- Не мога да позволя това, не е морално. - изрече Афсол.

- Постъпката ти е жертвоготовна и противоречива, Сандреа. Да, ще спасиш мен, но ще си навлечеш гнева на татко, ако разбере. - изрече Афсол. - Не мога да позволя да пострадаш.

Афсол изгледа невярващо брат си. - Ти чуваш ли се? - изрече той, сетне снижи тона си. - Нима предлагаш Аша да забременее от теб?

- А какво предлагаш? Да продължавам да упорствам и татко да убие Силиа? Не мога да направя това. - поклати глава принцът. - Тя не заслужава да умре заради нещо такова.

- Нямам избор. - горчиво се изсмя Афсол. - Ако откажа - ще сторят нещо още по-лошо. И аз не искам това, но не мога да позволя Силиа да страда.

Афсол поклати глава. - Не са, но знам ли. Защо да не нападнат и нея? - въздъхна принцът. - А може и вече да са го сторили. Елвира беше нападната преди време от извършител, който така и не успяхме да намерим, защото нямаш…

- А какъв избор имам? Ако продължа да упорствам, те ще се върнат отново и кой знае. - изрече Афсол. - Бяха я открили в Калабрия, татко можеше да им заповяда да я убият. Няма да мога да я предпазя, ако наистина реши да я …

- Да. Преди час я намерих и ѝ помогнах с Огърлицата. - отвърна Афсол. - Видях се с онези мъже. Трябва да изпълня онова, което татко иска - Аша да му роди наследник.

Афсол погледна към Сандреа и изтри сълзите си. - Става това, че баща ни още повече ми върза ръцете. - отвърна тихо принцът. Притесняваше се, че Силиа може да чуе нещо. - Двама от шпионите му са тук още от сватбата. Докла…

Афсол се върна до вилата си и седна на стълбите. Най-сетне даде воля на сълзите си. Мислеше, че годината ще отмине и той ще се отърве просто така от Аша, но очевидно баща му нямаше да му даде мира, докато не я забремени.…

Афсол предполагаше, че тези шпиони ще са в странноприемницата. Трябваше да ги намери. Той влезе в таверната и огледа присъстващите. Забеляза двама мъже в ъгъла на таверната. - Две халби тъмен ейл. - поръча на бармана. Вз…

Афсол поклати глава. - Не си виновна за нищо, Сил. - изрече Афсол. Баща им вече прекаляваше. Изглежда нямаше да се измъкне просто така от това. Нападнаха Силиа заради отвари против забременяване, дали нямаше да я нападна…

Очите на Афсол се разшириха от ужас при чутото. Щом това беше посмял да стори, какво ли щеше да стане, ако продължи да упорства? - Съжалявам, Сил. Не трябваше да давам тази задача на теб. Трябваше лично да се погрижа за …

Афсол сбърчи вежди. Не беше проверил дали е имала наранявания на гръбнака, но вече всичко се е излекувало. - Няма от какво да се тревожиш. - изрече той и бегло ѝ се усмихна, сетне изражението му стана сериозно. - Кой беш…

Афсол и Исай се върнаха със Силиа и принцът я постави върху дивана. - Исай, върви в стаята ми и донеси огърлицата. Драконът тръгна нагоре по стълбите. Афсол огледа нараняванията на Силиа. После щеше да намести ръката ѝ, …

Афсол и Исай бяха излезли на лов. Драконът обаче продължаваше да усеща миризмата на кръв. - Дрисльо, тука става нещо. Все още мирише на кръв. - Има ли значение? - въздъхна Афсол. - Повечето сигурно ловуват тук, нормално …

Афсол и Исай се прибраха във вилата му. Принцът влезе вътре, но Исай остана отвън, загледана нагоре по улицата. - Какво има? - попита той. - Мирише на кръв. - отвърна драконът. Афсол сбърчи вежди. - Аз нищо не усещам. - …

Афсол и Исай отново дойдоха до ловната зона. Принцът забеляза една дива мантикора и я посочи на дракона си. - Ето, лесен враг. - Да, затова ти ще се биеш с него. - изсъска драконът. Принцът извъртя очи. Наистина трябваше…